Каскада „Горна Арда“ в плана за речните басейни 2016 – 2021 г.: какво пише в документа

През 2016 г. планът за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за периода 2016 – 2021 г. включи хидроенергийната каскада „Горна Арда“ сред проектите, за които се прилагат изключения от екологичните цели за водите. Проектът за три язовира с водноелектрически централи в Родопите се обсъжда от десетилетия. Планът беше приет от Министерския съвет на 29 декември 2016 г.

Какво представлява проектът

Идеята за хидроенергийни съоръжения по горното течение на река Арда възниква през 80-те години на ХХ в., пише OFFNews. Предвиждаха се три язовира – „Мадан“, „Ардино“ и „Сърница“ – с по една водноелектрическа централа. На 4 ноември 1998 г. България и Турция подписаха споразумение за изграждане на каскадата, а през октомври 1999 г. беше направена първата копка. Параметрите, обявени тогава, предвиждаха обща мощност от 170 мегавата, годишно производство от 466 млн. киловатчаса и стойност на проекта 220 млн. щатски долара. Малко след старта проектът беше спрян заради финансови затруднения на турската страна.

На 19 юли 2010 г. във Виена бе подписано акционерно споразумение между австрийската EVN и Националната електрическа компания (НЕК) за смесена компания, която да изгради и експлоатира каскадата. Делът на EVN е 70%, на НЕК – 30%.

Как проектът е описан в плана

Проектът на плана беше публикуван на сайта на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ на 1 декември 2015 г. за консултации с обществеността. Срокът им бе шест месеца, до 1 юни 2016 г.

В окончателния текст на раздел 5 каскадата е посочена сред новите хидроенергийни и водоснабдителни проекти, за които се прилагат изключения по чл. 156е от Закона за водите и чл. 4, параграф 7 от Рамковата директива за водите. Планът припомня решение на Министерския съвет от 2 септември 2009 г. за реализиране на проекта и Решение № 1070 от 21 декември 2012 г., с което каскадата е обявена за национален обект.

Според документа проектът ще се изпълнява на етапи в горното течение на Арда между язовир „Кърджали“ и село Средногорци. Попада във водно тяло с код BG3AR700R039 и се разглеждат два варианта – тристъпална и двустъпална схема. Предвидените централи са с обща мощност до 170 мегавата и очаквано годишно производство около 450 гигаватчаса. Планът посочва, че въздействието върху водите и водните екосистеми ще се оцени в доклада за оценка на въздействието върху околната среда, където ще бъдат предписани смекчаващи мерки. В същия списък са язовир „Яденица“, язовир „Луда Яна“ и хидровъзелът „Пловдивци“. Изключенията са приложени за три от четирите засегнати водни тела, сред които и това на „Горна Арда“.

Решение № 1106 от 29 декември 2016 г. на Министерския съвет прие плана за Източнобеломорския район и Националната програма за изпълнението му, посочва сайтът на МОСВ.

Какво стана с проекта

На 28 февруари 2017 г. OFFNews съобщи, че EVN замразява реализацията на проекта. Решението е отразено във финансовия отчет на компанията за първото тримесечие на текущата финансова година, а причините и срокът не са посочени. Plamak.bg цитира протокол от заседание на надзорния съвет на дружеството от 13 юни 2016 г., достъпен в Търговския регистър. Според тях представителят на НЕК е гласувал „против“ отчета на компанията за 2015 г. и е заявил, че при сегашната законодателна рамка проектът е неосъществим.

На 10 май 2022 г. Haskovo.net публикува материал на „Кърджали бг вести“, според който проектът е в застой вече пета година и не е включен в Плана за възстановяване и устойчивост. На запитване на изданието от EVN България отговорили, че проектът е замразен и засега няма движение по реализацията му. В публичните източници няма по-нова информация за възобновяване на проекта.