КТБ: как фондът на банките върна 1,2 млрд. лв. на държавата

В средата на декември 2016 г. Министерството на финансите съобщи, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) ще върне предсрочно 1,145 млрд. лв. от заема, който държавата му отпусна, за да бъдат изплатени гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ). Сумата, закръглявана в публикациите до 1,2 млрд. лв., не беше преведена директно от търговските банки. Фондът я плати с два нови заема – от ЕБВР и от Световната банка – които обслужва с годишните вноски на банките. Така тежестта по спасяването на вложителите се прехвърли от бюджета към банковата система, а окончателното уреждане с държавата стана три години по-късно.

Защо фондът не стигаше

Когато КТБ беше затворена през 2014 г., във ФГВБ имаше 2,1 млрд. лв., натрупани от годишни вноски на банките. За изплащането на защитените влогове до 196 000 лв. на над 112 000 клиенти обаче трябваха около 3,7 млрд. лв.

Междувременно натискът от Европа растеше. На 20 октомври 2014 г. Европейският банков орган (ЕБО) обяви, че БНБ и ФГВБ нарушават директивата за схемите за гарантиране на депозити, и поиска вложителите в КТБ и в "Търговска банка Виктория" да получат достъп до гарантираните си суми до 21 октомври. БНБ отне лиценза на КТБ на 6 ноември 2014 г. Софийският градски съд обяви банката в несъстоятелност на 22 април 2015 г., като прие деня на отнемането на лиценза за начална дата на неплатежоспособността.

За да покрие разликата, фондът подписа на 3 декември 2014 г. договор с държавата за заем до 2 млрд. лв. Реално бяха усвоени 1,675 млрд. лв. при фиксирана лихва 2,95%, а падежът беше определен еднократно за 15 април 2020 г.

Рефинансирането от декември 2016 г.

През 2016 г. фондът договори два държавногарантирани заема. На 24 март 2016 г. ЕБВР подписа в София заем за 300 млн. евро и посочи, че целта му е попълване на фонда след големия банков фалит от 2014 г. и по-добра структура на финансирането му. Финансовото министерство съобщи сумите, които фондът усвоява: 298,5 млн. евро от ЕБВР и 250 млн. евро от Световната банка, плюс 72 млн. лв. собствени средства.

С тези пари през декември 2016 г. бяха погасени предсрочно 1,145 млрд. лв. Министерството обясни хода с по-ниски лихвени разходи и по-дълъг срок до падежа. Върнатите средства останаха във фискалния резерв. Само за 2015 и 2016 г. фондът беше платил на държавата лихви за близо 66 млн. лв.

Погасяването на държавния заем

С последното плащане заемът от 3 декември 2014 г. беше изцяло погасен, близо четири месеца преди падежа. За целия период 2015–2019 г. фондът плати лихви за 134,28 млн. лв. Петгодишният срок, в който вложителите можеха да получат гарантираните си суми, изтече на 4 декември 2019 г. Изплатени бяха 3,687 млрд. лв. на 112 021 вложители, или 99,76% от подлежащото на изплащане.

Дългът обаче не изчезна, а смени кредитора. Към ноември 2019 г. фондът дължеше 590 млн. лв. на Световната банка и 588 млн. лв. на ЕБВР. За петте години след фалита банките бяха внесли във фонда чрез задължителните си вноски около 900 млн. лв.

Какво се върна от масата на КТБ

Като най-голям кредитор на фалиралата банка ФГВБ разчита и на парите, които синдиците събират от имуществото ѝ. При първото разпределение през май 2019 г. бяха раздадени 570 млн. лв., от които фондът получи 418,226 млн. лв. През май 2020 г. в масата на несъстоятелността влязоха 125 млн. евро – сумата, с която КТБ беше финансирала през 2012 г. придобиването на контролния пакет в БТК. Синдикът си я върна след дългогодишни съдебни спорове.

Шестото частично разпределение, обявено в края на октомври 2024 г., беше за 30 млн. лв. От него фондът трябваше да получи 11 млн. лв., с което общо възстановеното за него достигаше 959 млн. лв. – около една четвърт от изплатените 3,7 млрд. лв. По данни на председателя на фонда Матей Матев към края на октомври 2024 г. разпределените суми възлизаха на 25,91% от наличните по всички частични сметки.

Наказателното дело за източването на банката е в съда от 2017 г. Подсъдими са 18 души начело с бившия мажоритарен собственик Цветан Василев. Той е съден задочно, тъй като е в Сърбия, а обвинението е за източване на над 2,5 млрд. лв. В средата на 2025 г. процесът все още беше на първа инстанция.