Милиардът за саниране през Банката за развитие: как работеше схемата от 2015 г.

В началото на 2015 г. правителството реши националната програма за саниране на многофамилните жилищни блокове да бъде финансирана чрез Българската банка за развитие (ББР). Банката трябваше да осигури първоначално 1 млрд. лв. със заеми, за които държавата дава гаранция. Програмата беше приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2 февруари 2015 г.

Как течаха парите

Законът за държавния бюджет за 2015 г. позволи на правителството да предлага на парламента държавни гаранции по нови външни заеми на ББР до 1 млрд. лв. На 18 февруари 2015 г. министрите на регионалното развитие и на финансите сключиха споразумение с банката, одобрено от Министерския съвет, посочва одитният доклад на Сметната палата.

Схемата имаше три нива. Сдружението на собствениците в блока кандидатства чрез общината. ББР сключва договор за целево финансиране с кмета и с областния управител и води публичен регистър на исканията. Кметовете усвояват парите от името и за сметка на сдруженията, обясни правителството през 2016 г., цитирано от Mediapool.

За собствениците помощта е безвъзмездна. Държавата обаче не плаща веднага. Сумите се превеждат на ББР от бюджета чрез Министерството на регионалното развитие, когато дойде време за погасяване на главниците и лихвите по отпуснатото от банката финансиране.

Откъде дойдоха заемите

ББР води преговори с пет банки за заеми. До края на 2015 г. те не бяха приключили и гаранцията беше предвидена отново в бюджета за 2016 г. На 23 февруари 2016 г. ББР договори заем от 150 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа. На 16 август 2016 г. тя сключи и договор с германската KfW за до 100 млн. евро. И двете гаранции бяха ратифицирани от Народното събрание.

С Постановление № 29 от 26 януари 2017 г. ресурсът на програмата беше увеличен на 2 млрд. лв. Преди това, на 18 януари 2017 г., парламентът подкрепи продължаването ѝ.

Какво беше постигнато

Според одита на Сметната палата, приет на 29 април 2025 г., са сключени 2022 договора за целево финансиране. Те са 38% от подадените 5333 искания, като 1725 договора са от 2015 г., 296 от 2016 г. и един от 2017 г. До края на септември 2024 г. са обновени 1970 сгради, а въведените в експлоатация са 1958 с над 131 700 жилища.

На ББР са платени общо 1 972 818 123,97 лв. Главницата е 1 947 848 003,36 лв., а лихвата – 24 970 120,61 лв. Обновената площ е 11,3 млн. кв. м, а в санираните сгради живеят над 280 000 души. За 52 сгради с договори, но без осигурени пари, МРРБ подписа през 2024 г. споразумения с общините за 91,4 млн. лв.

Проверки, прокуратура и одит

През февруари 2017 г. регионалното министерство провери документите на сгради в 26 области. Установено беше, че една група допустими дейности е описана твърде широко – „обновяване на общите части“. На 28 март 2017 г. до Софийската градска прокуратура беше изпратен сигнал за финансирани дейности, недостатъчно свързани с постигането на енергийния клас. Специализираната прокуратура отказа да образува досъдебно производство. Мотивът ѝ беше, че указанията към програмата не определят ясно допустимите дейности, посочва одитът.

Сметната палата отчете и разлика от 70 196,3 лв. между данните на ББР и регистъра на министерството. Причината е липсата на интегрирана информационна система и на ясни правила за обмена на данни. Одиторите дадоха четири препоръки на регионалния министър със срок 31 януари 2026 г.

През 2026 г. ББР получи и управлението на схемата за саниране на жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост. На 3 септември 2026 г. банката съобщи, че е договорила в срок обновяването на 630 блока със 100% покритие на допустимите разходи и ресурс от 332,5 млн. евро.