Фалитът на КТБ: решението на Софийския градски съд от 22 април 2015 г. и последиците

На 22 април 2015 г. Софийският градски съд обяви Корпоративна търговска банка (КТБ) в несъстоятелност и определи 6 ноември 2014 г. за начална дата на неплатежоспособността. Решението е № 644 по дело № 7549/2014. То откри производство по несъстоятелност за банка, чийто лиценз Българската народна банка (БНБ) беше отнела на 6 ноември 2014 г. Кредиторите получиха двумесечен срок да предявят вземанията си.

Какво реши съдът

Според съобщение на Комисията за финансов надзор до поднадзорните лица вземанията им към КТБ стават изискуеми от 22 април 2015 г. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност кредиторите трябва да ги предявят в двумесечен срок от вписването на решението в Търговския регистър. Решението подлежи на незабавно изпълнение, а срокът е преклузивен и не се удължава при обжалване. Кредитор, който го пропусне, може да води установителен иск пред Софийския градски съд.

Пътят до фалита

КТБ беше поставена под особен надзор на 20 юни 2014 г. след масово теглене на депозити. На 22 октомври 2014 г. БНБ обяви резултатите от одит, според които кредитният портфейл изисква обезценка от 4,22 млрд. лв. Гарантираните депозити в банката възлизаха на 3,6 млрд. лв., съобщи The Sofia Globe. Лицензът беше отнет на 6 ноември 2014 г.

Как решението беше оценено

„Капитал“ коментира на 24 април 2015 г., че решението не променя нищо съществено за банката, която е затворена от 20 юни и без лиценз от 6 ноември 2014 г. Единствената разлика според изданието е, че съдът приема втората дата за начало на неплатежоспособността. По оценка на „Капитал“ това означава, че в периода от близо пет месеца всички сделки по прихващания за над 850 млн. лв. получават допълнителна сигурност, че съдът няма да ги развали. Според изданието чрез тях множество депозанти са били изпреварили останалите, а Фондът за гарантиране на влоговете и другите кредитори вероятно ще получат още по-малка част от вземанията си. Това е оценка на „Капитал“, а не съдебен извод.

Синдиците, доклад и изплатени депозити

През юни 2015 г. синдиците на КТБ наеха международната компания AlixPartners за проследяване и възстановяване на активи. Докладът ѝ им беше предаден на 23 септември 2015 г., а на 23 февруари 2016 г. финансовият министър Владислав Горанов го изпрати като засекретен до парламента. След промяна в Закона за банковата несъстоятелност от 14 април 2016 г. българският превод беше публикуван на 3 май 2016 г.

По данни на БТА, която цитира БНТ, в доклада от 575 страници се казва, че Цветан Василев и свързани с него лица са получили по-голямата част от кредитите на банката, а 243 корпоративни клиенти са имали близо 500 неизплатени заема. Одиторите очакват синдиците да възстановят най-много 800 млн. лв. за 12 месеца. Фондът за гарантиране на влоговете е изплатил 3,6 млрд. лв. гарантирани депозити.

Наказателното дело

На 20 юли 2017 г. Специализираната прокуратура внесе обвинителен акт срещу 18 души, начело с Василев, по обвинение за организирана престъпна група и за източване на над 2,5 млрд. лв. от КТБ. Делото започна през февруари 2018 г. и Василев се съди задочно. Той поиска прекратяване и каза, че кредитите са били законосъобразни и че парите не са отишли при него, съобщи БНТ. На 31 май 2022 г. апелативният съд в Белград потвърди отказа да бъде екстрадиран.

В ретроспективна публикация от 3 май 2026 г. БТА посочва, че Василев живее в Сърбия, където е получил политическо убежище, без да съобщава за постановена присъда по делото.