Одитът на КТБ през 2014 г.: кой го извърши, какво установи и какво последва

През юли 2014 г., няколко седмици след като Корпоративна търговска банка (КТБ) беше поставена под особен надзор, в политическия спор влезе искането за независим одит на банката. На 14 юли президентът Росен Плевнелиев съобщи, че участниците в консултации са се съгласили да се направи международен одит. На 31 юли Българската народна банка (БНБ) нареди пълен одит на активите от три одиторски фирми. Резултатите бяха обявени на 22 октомври 2014 г., а на 6 ноември банката остана без лиценз.

Особеният надзор и консултациите

КТБ беше поставена под особен надзор на 20 юни 2014 г. по искане на самата банка след масово теглене на депозити, което създаде недостиг на ликвидност. Управлението поеха особени управители, назначени от БНБ. Мажоритарният акционер Цветан Василев обвини БНБ, че не позволява на акционерите да рекапитализират банката, а БНБ отхвърли обвинението, съобщи The Sofia Globe.

След консултации с парламентарно представените партии и изпълнителната власт на 14 юли 2014 г. президентът заяви, че е постигнато съгласие за международен одит на банката, за да се проследят активите, купени с отпуснатите кредити, и да се възстановят дължимите на бюджета и на Фонда за гарантиране на влоговете суми. Плевнелиев каза още, че БНБ трябва да поиска европейска проверка на ефективността на банковия надзор.

Какво нареди БНБ на 31 юли 2014 г.

Според The Sofia Globe БНБ задължи особените управители да подготвят пълен одит на банката до 20 октомври. За целта бяха посочени „Ърнст енд Янг“, „Делойт“ и АФА; АФА беше извършила и по-ранната оценка на активите. Кредитните досиета трябваше да бъдат подготвени до 15 септември. По неодитирани данни към 30 юни 2014 г. активите на КТБ са били 6,9 млрд. лв., а депозитите — 5,62 млрд. лв.

Какво установи одитът

На 22 октомври 2014 г. БНБ обяви резултатите от одита, приключил два дни по-рано, според The Sofia Globe:

• кредитният портфейл изискваше обезценка от 4,22 млрд. лв.; ако всички необслужвани заеми се отчитат като лоши, сумата би била 4,76 млрд. лв.;
• само 13% от портфейла имаше достатъчно обезпечение;
• 138 дружества са получили заеми за 5,34 млрд. лв., или 96,6% от портфейла, а 82 от тях, с ограничена или никаква дейност, са получили 3,43 млрд. лв.;
• одиторите са намерили слаб контрол върху кандидатите за заеми и върху използването на средствата.

БНБ съобщи, че ще изпрати констатациите на Софийската градска прокуратура и ще внесе пълен доклад в парламента на 27 октомври. Гарантираните депозити в КТБ бяха 3,6 млрд. лв.

Лицензът, фалитът и втората проверка

БНБ отне лиценза на КТБ на 6 ноември 2014 г., а на 22 април 2015 г. Софийският градски съд обяви банката в несъстоятелност с начална дата 6 ноември 2014 г., припомня БНТ.

През юни 2015 г. синдиците наеха международната компания AlixPartners за проследяване и възстановяване на активи. Докладът ѝ беше предаден на 23 септември 2015 г. На 23 февруари 2016 г. финансовият министър Владислав Горанов изпрати засекретения доклад до парламента. На 14 април 2016 г. парламентът промени Закона за банковата несъстоятелност, за да позволи разкриването му, а българският превод беше публикуван на 3 май 2016 г. Според БТА, която цитира БНТ, в 575-те страници на доклада се казва, че Цветан Василев и свързани с него лица са получили по-голямата част от кредитите на банката, а 243 корпоративни клиенти са имали близо 500 неизплатени заема. Фондът за гарантиране на влоговете е изплатил 3,6 млрд. лв. гарантирани депозити.

Наказателното дело

През юли 2014 г. прокуратурата повдигна на Василев обвинение за присвояване на 206 млн. лв. от банката, съобщава БТА. На 20 юли 2017 г. Специализираната прокуратура внесе обвинителен акт срещу 18 души, включително него, по обвинение за организирана престъпна група и за източване на над 2,5 млрд. лв. от КТБ. По данни на БНТ делото започна през февруари 2018 г., като Василев, който е в Белград, ще бъде съден задочно. В писмо до съда той поиска прекратяване, като твърди, че кредитите са били законосъобразни и че нищо от парите не е отишло при него и останалите подсъдими. Отделно, на 31 май 2022 г. апелативният съд в Белград потвърди, че Василев няма да бъде екстрадиран в България.

В ретроспективна публикация от 3 май 2026 г. БТА посочва, че Василев живее в Сърбия, където е получил политическо убежище. В нея не се съобщава за постановена присъда по делото.