КТБ и Цветан Василев: какво стана с „Сокола“ след срива на банката

В средата на юли 2014 г. Корпоративна търговска банка беше затворена от три седмици, а вложителите ѝ нямаха достъп до парите си. Въпросът, който тогава задаваше общественото мнение, беше прост: кога човекът, който държи банката, ще отговаря за срива. Цветан Василев, наричан от медиите „Сокола“, вече беше извън България. Дванайсет години по-късно отговорът е известен поне отчасти и не е такъв, какъвто мнозина очакваха.

Срив пред очите на институциите

На 20 юни 2014 г., след масово теглене на пари, КТБ обяви, че няма ликвидност, и спря плащанията. Същия ден БНБ я постави под особен надзор и назначи квестори. Банката беше четвъртата по големина в страната, а надзорът на БНБ, прокуратурата и ДАНС не бяха вдигнали тревога. Точно това беше упрекът в коментарите от онези седмици: всичко се случи под носа на институциите, които трябваше да го предотвратят.

На 11 юли 2014 г. председателят на управителния съвет на банката беше задържан, а по-късно пуснат под гаранция. Друга служителка остана в ареста във връзка с теглене на пари в полза на собственика.

Обвинението и фалитът

На 28 юли 2014 г. прокуратурата повдигна задочно обвинение на Василев за присвояване на 206 млн. лв. чрез тегления от банката между 2011 и 2014 г. Тъй като местонахождението му не беше известно, срещу него бяха издадени европейска заповед за арест и бюлетин на Интерпол. Той отрече да е извършил нарушения.

Одитът показа обезценки за над 4 млрд. лв. в активите на банката. На 6 ноември 2014 г. БНБ отне лиценза на КТБ, а от 4 декември Фондът за гарантиране на влоговете започна да изплаща гарантираните суми. На 22 април 2015 г. Софийският градски съд обяви банката в несъстоятелност.

Процесът без подсъдимия

Разследването приключи през 2017 г. с обвинения срещу 18 души. Василев е обвинен, че е ръководил организирана престъпна група, а общата сума на присвоеното според прокуратурата надхвърля 2,5 млрд. лв. Делото започна в Специализирания наказателен съд през февруари 2018 г. Още в първите дни защитата прочете писмо на Василев от Белград, с което той поиска делото да бъде прекратено. Той твърдеше, че спорните кредити са законни и че парите не са отишли нито при него, нито при другите подсъдими. Делото се гледа задочно спрямо него.

Белград казва „не“

България поиска екстрадицията му от Сърбия още през септември 2014 г. След години на решения и отмени, през 2021 г. Сърбия му даде убежище. През май 2022 г. апелативният съд в Белград потвърди отказа да бъде предаден, с мотива, че има основания да се смята, че в България може да бъде подложен на лошо отношение. С това опитите за екстрадиция на практика приключиха. През януари 2024 г. Софийският апелативен съд окончателно разреши на прокуратурата да издаде нова европейска заповед за арест.

Отворени въпроси

„Соколът“ така и не влезе в клетката. Банката фалира, вложителите получиха гарантираните си суми от фонда, а делото срещу 18-те обвиняеми продължи години наред без главния подсъдим в залата. Нерешен остава и въпросът, който стоеше още през юли 2014 г.: кой в надзора и в държавните институции трябваше да види проблема навреме и защо не го видя.