Сигналът на БНБ срещу „Капитал“ и глобите на КФН за „Икономедиа“ през 2015 г.

В края на януари 2015 г. седмичникът „Капитал“ съобщи, че прокуратурата е възложила на полицията проверка във вестника по сигнал на Българската народна банка (БНБ). Новината дойде само седмици след като Комисията за финансов надзор (КФН) наложи на издателя „Икономедиа“ глоби за общо 160 хил. лв. И двата случая бяха свързани с публикации за банковата криза от 2014 г. и фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Сигналът на банковия надзор

На 27 януари 2015 г. Mediapool преразказа публикацията на „Капитал“. Според нея през септември 2014 г. ръководителят на управление „Банков надзор“ в БНБ Нели Кордовска е изпратила писмо до софийския градски прокурор. Поводът е статията „Митът „Отворете здравата КТБ“, в която вестникът описва изводите на одиторите, наети от квесторите на поставената под специален надзор банка. Тя е публикувана, преди БНБ официално да обяви докладите на одиторите.

В писмото си Кордовска твърди, че с материала е разгласена банкова тайна. Тя посочва и че изданията на „Икономедиа“ многократно са публикували данни за отделни вложители и кредитополучатели на КТБ. Според нея това поставя въпроса за възможно нарушение на чл. 284 и чл. 360 от Наказателния кодекс, които се отнасят до разгласяване на служебна и друга защитена от закона тайна.

Три дни след получаването на сигнала градският прокурор го присъединява към разследването по случая „КТБ“. Преписката стига до Софийската районна прокуратура и в началото на ноември 2014 г. наблюдаващият прокурор възлага на Столичната дирекция на вътрешните работи предварителна проверка. Полицията трябва да снеме обяснения от автора на сигнала и да изиска писмена справка от „Капитал“ за статията. Mediapool отбелязва, че това не е първата проверка на прокуратурата във вестника по темата. Предишната е прекратена след протест на журналисти.

Глобите на КФН

На 14 януари 2015 г. „Икономедиа“ обяви, че с две наказателни постановления, издадени в първия работен ден на годината, КФН ѝ налага санкции от 150 хил. лв. Още 10 хил. лв. са наложени заради отказа на журналисти да разкрият източниците си. Най-голямата глоба, от 100 хил. лв., е за статията „Паниката е по-голяма от проблема“ в „Капитал“ от лятото на 2014 г. за Първа инвестиционна банка. Регулаторът я квалифицира като пазарна манипулация.

Издателят заяви, че ще обжалва в съда, и определи глобите като опит да бъде засегнат финансово. КФН защити санкциите в съобщение до медиите. „Репортери без граници“ вече беше разкритикувала регулатора в края на 2014 г. за действия към медии. През февруари 2015 г. организацията постави България на 106-о място от 180 държави в индекса си за свобода на печата, последна в ЕС. Според организацията на практика КФН е превърната в медийна полиция, съобщи The Sofia Globe.

Решенията на съдилищата

На 13 март 2016 г. Mediapool съобщи, че Софийският районен съд е отменил глобата от 100 хил. лв. В мотивите съдът приема, че статията не цели да урони престижа на банката и че регулаторът е трябвало да санкционира само информация, която обективно е насочена към манипулация на пазара. В доклада си за България комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Нилс Муйжниекс също критикува възможността финансов регулатор да глобява медии. Свободна Европа отбелязва, че съдът в крайна сметка отменя глобите на КФН срещу „Икономедиа“ като незаконни.

Спорът продължи с дела за клевета. Тогавашният председател на КФН Стоян Мавродиев заведе дела за клевета срещу ръководители и журналисти на „Икономедиа“ заради изказвания, че е използвал комисията срещу изданията. През 2019 г. Софийският градски съд окончателно осъди журналиста Росен Босев на 1000 лв. глоба. Съдът приема, че наказателните постановления не са подписани от Мавродиев, а от негов заместник.

На 4 юни 2024 г. Европейският съд по правата на човека установи, че в това дело България е нарушила правото на Босев на справедлив процес от безпристрастен съд и правото му на свободно изразяване. Съдът в Страсбург му присъди 511 евро за платената глоба, 3000 евро за неимуществени вреди и 3013 евро за разноски, съобщи Свободна Европа.