Докладът на САЩ за правата на човека за 2015 г.: ромите, медиите и корупцията в България

На 13 април 2016 г. Държавният департамент на САЩ публикува годишните си доклади за правата на човека за 2015 г., сред които и глава за България. В обобщението си докладът нарича маргинализацията на ромското малцинство и обществената нетърпимост към него най-належащия проблем в страната в тази област. Като други проблеми той посочва влошаващата се медийна среда и корупцията. На 14 април 2016 г. за доклада съобщи The Sofia Globe.

Какво пише докладът за ромите

Докладът се позовава на преброяването от 2011 г., според което в България живеят 325 345 роми, или под 5% от населението. Според документа наблюдатели смятат тези данни за неточни, защото над 600 000 души не са отговорили на въпроса за етническата си принадлежност.

За условията на живот се цитира проучване от 2013 г., възложено от правителството. По него средното ромско жилище е с площ 28 кв. м, в 55% от жилищата живеят над петима души, а само 4% имат документирана собственост. Без електричество са 28%, без водоснабдяване 34%, а без канализация 62%.

В образованието докладът описва фактически сегрегирани училища. Според Съюза на българските учители, цитиран в него, 49,5% от ромските деца не ходят на училище. През септември 2015 г. Народното събрание прие Закона за предучилищното и училищното образование, който според доклада допуска сегрегирани училища, но забранява сегрегирани класове в многоетническите. В здравеопазването проучването показва, че 30% от ромите нямат личен лекар, а 79% нямат достъп до зъболекар.

Докладът разказва и за съборени незаконно построени къщи. В Гърмен, след сбиване между етнически българи и роми през май, местни жители протестирали ежедневно. До октомври властите съборили 22 къщи и заплашвали да съборят всички 124 жилища в квартала.

Медиите: концентрация на собствеността и натиск

Докладът отбелязва, че законът гарантира свободата на словото и печата и правителството по принцип я е спазвало. Същевременно според него корпоративният и политическият натиск, както и растящата и непрозрачна концентрация на медийна собственост, са нанесли сериозни щети на медийния плурализъм.

Цитирано е изследване на Асоциацията на европейските журналисти – България от октомври 2015 г. Сред 143 анкетирани журналисти 72% са били свидетели на натиск върху колеги, а 54% са били лично възпрепятствани да упражняват свободно професията си.

Докладът припомня и глобите, наложени през януари 2015 г. от Комисията за финансов надзор: 150 000 лв. на „Капитал Дейли“ и „Дневник Онлайн“ и 100 000 лв. на zovnews.com. Според документа комисията твърдяла, че публикациите са имали за цел да дестабилизират банковия сектор.

Корупция, полиция и затвори

Според доклада законът предвижда наказания за корупция, но правителството не го е прилагало ефективно. Центърът за изследване на демокрацията, цитиран в документа, оценява нивата на корупция като изключително високи: 18% от гражданите са предлагали подкуп, а на 28% е бил предлаган. До октомври прокуратурата е започнала проверки по над 100 сигнала за корупция сред длъжностни лица и е повдигнала обвинения на осем магистрати. На 16 декември Народното събрание прие промени в Конституцията за по-голяма прозрачност и независимост в управлението на съдилищата и прокуратурите.

Докладът цитира и изявление на Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията (CPT) от 26 март 2015 г., според което полицейското насилие е системен проблем. За затворите документът заключава, че условията в повечето от тях са тежки. Въпреки намаляването на затворническото население пренаселеността остава проблем, а изискването за минимална жилищна площ от около 4 кв. м на лишен от свобода е отложено до 2019 г. До септември са регистрирани 31 смъртни случая в затвори.

Сравнение с най-новия доклад за България

Най-новият доклад на Държавния департамент, достъпен на сайта му към октомври 2026 г., е за 2024 г. и е публикуван на 12 август 2025 г. Той е с по-кратък формат от доклада за 2015 г.

В резюмето му пише, че през годината не е имало съществени промени в положението с правата на човека в България. Като значими проблеми са посочени достоверни съобщения за произволни или незаконни убийства и за изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение. Както в доклада за 2015 г., се посочва, че правителството е предприело стъпки за наказване на длъжностни лица, но те често са били недостатъчни, а безнаказаността е проблем.

За медиите докладът за 2024 г. повтаря оценката, че корпоративният и политическият натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното управление на средствата за подкрепа на медиите са нанесли сериозни щети на плурализма. Добавена е темата за стратегическите съдебни дела срещу публично участие (SLAPP): според доклада АЕЦ „Козлодуй“ е завела иск за 500 000 лв. срещу бивш служител и майка ѝ заради над 70 заявления за достъп до информация и го е оттеглила през февруари след обществен отзвук.

В публикуваната глава за 2024 г. няма отделни раздели за ромите, корупцията и затворите. Ромите се споменават във връзка с детския труд в неформалната икономика и с ранните раждания, а разделът за изтезанията се фокусира върху психиатричните болници.