Късната диагноза при рака: данните от Англия през 2014 г. и картината в България

На 22 септември 2014 г. британската благотворителна организация Cancer Research UK публикува анализ, според който 46% от раковите заболявания в Англия се откриват в напреднал стадий. Данните се отнасяха за 2012 г. и показаха големи разлики между отделните видове рак. Темата е актуална и за България, където организираните програми за ранно откриване все още се забавят.

Какво показаха данните от Англия

Анализът се основаваше на данни, събрани от Националната мрежа за информация за рака към здравната система NHS. Според The Guardian 46% от всички случаи на рак, диагностицирани в Англия през 2012 г., са открити едва в трети или четвърти стадий. Cancer Research UK определя това като напреднал стадий, в който болестта по-трудно се лекува успешно.

Разликите по видове рак бяха значителни. В ранен стадий (първи или втори) са открити 93% от меланомите, 83% от случаите на рак на гърдата и 61% от случаите на рак на простатата. При рака на белия дроб делът е само 23%, при неходжкиновия лимфом е 32%, а при рака на яйчниците е 44%.

Защо стадият има значение

Стадият при поставяне на диагнозата описва колко е напреднала болестта. Когато ракът се е разпространил в други части на тялото, лечението по-трудно е успешно. Cancer Research UK дава пример с рака на белия дроб: при ранно откриване седем от десет пациенти живеят поне една година, а при късно откриване – един от четирима.

По данни на организацията някои видове рак, като рака на панкреаса, често дават симптоми едва след като туморът се е разпространил. При много други обаче има възможност болестта да бъде открита по-рано.

Цената на късното откриване

Заедно с анализа беше публикуван доклад на консултантската компания Incisive Health, поръчан от Cancer Research UK. Според него лечението на рак на дебелото черво, ректума, белия дроб и яйчниците в късен стадий струва почти два пъти и половина повече от лечението в ранен стадий. Лечението на рак на дебелото черво в най-ранния стадий е изчислено на 3373 британски лири, а в най-късния – на 12 519 лири.

Докладът установи и големи разлики между районите на Англия. При рака на червата разликата между най-добрите и най-слабите райони в дела на ранно откритите случаи е близо трикратна, при рака на белия дроб – близо четирикратна, а при рака на яйчниците – близо петкратна. Ако всички райони достигнат нивото на най-добрите, според доклада около 5000 души повече биха били живи пет години след диагнозата.

Ранното откриване в България

Профилът на България за рака, изготвен от ОИСР и Европейската комисия през 2025 г., посочва, че ранното откриване в страната е повод за тревога. За разлика от повечето държави в ЕС, България няма популационни скринингови програми за рак на гърдата, дебелото черво и шийката на матката. Профилактичните прегледи се плащат от НЗОК, но хората сами трябва да ги потърсят, без да получават покани.

Резултатът са ниски нива на изследване. През 2019 г. мамография в последните две години са направили 36% от жените на възраст 50–69 години при средно 66% за ЕС. Изследването за рак на шийката на матката е обхващало 57% от жените на 20–69 години при 71% за ЕС. При рака на дебелото черво делът е 4%, вторият най-нисък сред сравняваните страни.

Докладът отбелязва, че България е една от само двете държави в ЕС, в които смъртността от рак е нараснала през последното десетилетие. Националният раков регистър не работи с пълен капацитет от 2020 г. и спира да функционира през 2023 г. През същата година беше приет Националният план за борба с рака 2021–2027 г.

На 4 февруари 2026 г. БНТ съобщи, че през 2025 г. в Националната здравноинформационна система са регистрирани над 300 000 души с онкологично заболяване, с 15 000 повече от предходната година. Програмите за ранно откриване на рак на шийката на матката и на дебелото черво бяха забавени заради обжалвания на обществени поръчки. На 13 май 2026 г. БНТ отбеляза, че са доставени над 70 000 безплатни теста, но все още не е ясно кога ще стигнат до хората.