Пръстовият отпечатък в болниците: от въвеждането през 2016 г. до отмяната от ВАС през 2017 г.

От 1 ноември 2016 г. пациентите в българските болници трябваше да бъдат приемани и изписвани с пръстов отпечатък. Мярката беше въведена по идея на тогавашния министър на здравеопазването Петър Москов. Служебният министър Илко Семерджиев обяви още при встъпването си в длъжност в началото на 2017 г., че ще я премахне. Окончателно пръстовата идентификация беше отменена от Върховния административен съд (ВАС) на 28 март 2017 г.

Как работеше системата

При прием и изписване от болница пациентът поставяше пръст на скенер, а автентификацията минаваше през регистрационната система на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Мярката трябваше да ограничи разходите на касата. Според bTV Москов твърдеше, че само за ноември 2016 г. е спестявал по 1 млн. лв. на ден.

Болниците сами купиха устройствата, а касата плати софтуера. По данни, оповестени от министър Семерджиев през февруари 2017 г., софтуерът е струвал на болничния сектор над 4 млн. лв., а на НЗОК – 477 000 лв.

Съдебната битка

Наредбата за пръстовите отпечатъци беше оспорена пред ВАС. На 21 ноември 2016 г. един от съставите на съда я спря до окончателното решение по делото. На 2 февруари 2017 г. петчленен състав отмени това спиране, съобщи bTV. Мотивът му беше, че наредбата може да бъде спряна само при значителни или трудно поправими вреди, а достъпът на пациентите до лечение не е ограничен.

Междувременно тричленен състав на ВАС обяви разпоредбата за нищожна. Това решение не беше окончателно и подлежеше на преглед от петчленен състав. Според информацията на БНР мотивите бяха, че с нея здравното министерство и касата на практика са „дописали“ Закона за здравното осигуряване, тъй като пръстовата идентификация не фигурира в нито един закон. Съдът посочи и противоречие с европейското право, защото мярката би затруднила лечението на граждани в други държави от ЕС.

Позицията на служебното правителство

На 6 февруари 2017 г. Семерджиев заяви, че ще търси начин за отмяна на отпечатъка. Той се позова на отчетите на НЗОК, според които през ноември 2016 г. разходите са се увеличили със 112 927 лв., вместо да намалеят. На 10 февруари страните по делото се срещнаха при министъра и според bTV единодушно решиха пръстовият отпечатък да отпадне, като изчакат окончателното решение на съда. Семерджиев посочи като алтернатива електронната здравна карта.

На 21 февруари 2017 г. министерството отложи до 2019 г. въвеждането на пръстовия автентификатор и в извънболничната помощ. По изчисления на НЗОК за това щяха да са нужни още 25 000–30 000 скенера и четци на обща стойност над 25 млн. лв. Ръководството на касата заяви, че няма данни за икономии след въвеждането на отпечатъците, съобщи БНР.

Окончателната отмяна

На 28 март 2017 г. петчленен състав на ВАС окончателно отмени наредбата, според която приемът и изписването от болница стават само с пръстов отпечатък. БНР съобщи, че мотивите са сходни с тези на първата инстанция. На следващия ден НЗОК обяви, че ще изключи системата веднага след обнародването на решението в „Държавен вестник“.

Решението беше обнародвано на 7 април 2017 г., Световния ден на здравето. Пет дни по-късно директорът на областната болница в Кърджали заяви пред БНР, че пациентите отново се приемат с лична карта.