Анорексия и булимия в България: колко са засегнатите и къде се търси помощ

Анорексията и булимията са психични заболявания, които засягат най-често тийнейджъри и млади хора. В България от години се цитират много различни оценки колко души страдат от тях. Официално регистрираните случаи са малко, а лекарите приемат, че истинският брой е по-голям, защото много засегнати не търсят помощ. Текстът по-долу е информационен и не замества консултация с лекар.

Какво представляват анорексията и булимията

Според Световната здравна организация (СЗО) хранителните разстройства включват ненормално хранене и обсебеност от храната, теглото и формата на тялото. Те водят до сериозен риск за здравето, силен стрес или затруднения в ежедневието. Анорексия нервоза често започва в юношеска или ранна зряла възраст и е свързана с преждевременна смърт заради медицински усложнения или самоубийство. При булимия нервоза рискът от злоупотреба с вещества, самоубийство и здравни усложнения е значително по-висок.

Британската здравна служба NHS описва анорексията като опит да се контролира теглото чрез недостатъчно хранене, прекомерни упражнения или и двете. Булимията е загуба на контрол върху количеството изядена храна, последвана от крайни мерки, за да не се качат килограми. Според NHS всеки може да развие хранително разстройство, но най-засегнати са тийнейджърите и младите хора. Американският институт за психично здраве NIMH определя тези разстройства като сериозни и понякога животозастрашаващи, но лечими.

Колко са засегнатите по света

По данни на СЗО през 2023 г. 18 млн. души по света са имали хранително разстройство, от тях 4,7 млн. деца и юноши. Организацията посочва, че съществува ефективно лечение, включително семейна терапия и когнитивно-поведенческа терапия.

Защо оценките за България се разминават

Цифрите за България идват от различни източници и с различна методика. През ноември 2017 г. Novinite, позовавайки се на вестник „Монитор“, съобщи, че според неофициални данни около 60 000 души у нас страдат от хранителни разстройства. Същата публикация цитира анонимно проучване сред ученици на 13 до 19 години, според което 5% от момичетата имат анорексия. То е представително само за София.

Официалните данни показват много по-малък брой. През февруари 2026 г. Министерството на здравеопазването съобщи, позовавайки се на Националната здравноинформационна система, че през 2025 г. в страната са регистрирани 1106 души с хранителни разстройства. Министерството уточни, че реалният брой вероятно е много по-голям, тъй като голяма част от засегнатите не търсят медицинска помощ и остават нерегистрирани, предаде БТА.

Кои са ранните признаци

Специалисти, цитирани от БНТ през март 2026 г., отчитат, че възрастта на децата с хранителни разстройства рязко намалява и вече има случаи на анорексия при деца на 8–10 години. NHS посочва като възможни признаци силно притеснение за теглото и фигурата, избягване на събирания с храна, много малко хранене, предизвикано повръщане или прием на лаксативи и прекалено много упражнения.

Според БНР проектът Life per Kilo, създаден през 2016 г., работи с ученици от 5. до 12. клас в училища в цялата страна. Терапевтите от проекта съветват родителите да следят за липса на самочувствие, постоянно търсене на комплименти за външния вид и избягване на семейните хранения.

Към кого да се обърнете

При съмнение първата стъпка обикновено е общопрактикуващият лекар, обясни пред БНТ диетолог и общопрактикуващ лекар. В училище може да се потърси училищният психолог. При по-тежък случай на анорексия в лечението задължително трябва да участва и психиатър. Според информацията на Министерството на здравеопазването, публикувана от БТА, лечението включва психотерапия и поведенческа терапия, а подходът е интердисциплинарен и всеки случай изисква индивидуална лекарска преценка.