Здравето на младите хора в ЕС – 89,7% го оценяват добре

Здравето на младите хора в ЕС се оценява високо от самите тях. През 2025 г. 89,7% от хората на възраст 16–29 години определят здравето си като добро или много добро (Евростат). Сред всички на 16 и повече години делът е 67,9%. Евростат публикува данните на 26 октомври 2026 г.

Числото е вярно, но показва само част от картината. Показателят отразява мнението на самите хора, не медицинска преценка, и затова трябва да се чете заедно с условията, при които се събира (Евростат).

Какво измерва показателят

Анкетата задава един общ въпрос как човекът възприема здравето си. Отговорът е по петстепенна скала от „много добро“ до „много лошо“ (Евростат). Към „добро или много добро“ се броят само двете най-високи оценки.

Анкетират се хора на 16 и повече години, които живеят в частни домакинства. Хората в колективни домакинства и институции по правило не влизат в извадката (Евростат). Това е важно за младите. Данните описват тези, които живеят в обикновени домове, а не цялата възрастова група.

Как се е променил делът във времето

От 2021 г. насам делът на младите с добра самооценка е паднал от 91,1% на 89,7% (Евростат). По наше изчисление по данни на Евростат това са 1,4 процентни пункта за четири години. Латвийската обществена медия, която цитира същата серия, посочва за 2010 г. стойност от 92,0% (LSM (Латвийска обществена медия)). Спрямо нея спадът е 2,3 пункта за петнайсет години по наше изчисление по данни на LSM и Евростат.

Това е бавно изместване, не срив. Разликата между младите и всички възрастни е 21,8 пункта по наше изчисление по данни на Евростат (Евростат). Тя е повече от петнайсет пъти по-голяма от спада от 2021 г. насам по същото изчисление.

Защо възрастните оценяват здравето си по-ниско

Разликата между младите и цялото население е най-ясната в таблицата. В Латвия 85,3% от младите са доволни от здравето си, а сред всички делът е 48,2%, най-ниският в ЕС (LSM (Латвийска обществена медия)). Разликата там е 37,1 пункта, а най-голяма е в Литва, 38,1 пункта.

Нито Евростат, нито латвийската публикация обясняват причината за тази разлика (Евростат, LSM (Латвийска обществена медия)). Данните показват посоката, не механизма. Затова не може да се твърди, че младите в ЕС са „по-здрави“ по обективни показатели. Може да се каже само, че оценяват здравето си по-високо.

Кои държави са начело и кои в края

Разликите между държавите са по-големи от всички други разлики в публикацията. Над 90% от младите съобщават за добро здраве в 14 държави от ЕС (Евростат, The Brussels Times).

Източник: Евростат, таблица hlth_silc_10, чрез съобщението от 26.10.2026 (Евростат)

Между Румъния и Швеция има 23,8 пункта по наше изчисление по данни на Евростат (Евростат). Трудно е да се повярва, че шведските млади са толкова по-болни от румънските. По-вероятно е част от разликата да идва от начина, по който хората оценяват себе си и как е формулиран въпросът на съответния език. Евростат сам признава, че хармонизирането на националните въпроси е продължаващ процес и че сравнимостта между някои държави е ограничена (Евростат). България не е посочена в съобщението, затова нейната стойност се търси директно в таблицата.

Пол и доходи

Младите мъже оценяват здравето си по-високо от младите жени, 90,9% срещу 88,4% (Евростат, The Brussels Times). Разликата е 2,5 пункта по наше изчисление по данни на Евростат.

Доходите разделят повече от пола. В най-бедната петина от домакинствата добро здраве съобщават 85,6% от младите, а в най-богатата 93,7% (Евростат, The Brussels Times). По наше изчисление по данни на Евростат разликата е 8,1 пункта, повече от три пъти колкото между мъжете и жените. Доходът е групиран по петини, като всяка обхваща 20% от домакинствата, подредени по разполагаем доход.

Какво не казват тези числа

Самооценката включва както физически, така и психологически оплаквания, но показателят не ги разделя (LSM (Латвийска обществена медия)). Тя може да не съвпада с действителното здравословно състояние. Млад човек с недиагностицирано състояние може да отговори „много добро“.

Числата не разкриват конкретни проблеми (LSM (Латвийска обществена медия)). Хранителните разстройства например изискват други източници, като материала ни за засегнатите от анорексия и булимия в България. Не се вижда и каква част от разликите между държавите е реална (Евростат).

Как да проверите данните сами

Разбивката по пол и по доходни групи е в таблицата hlth_silc_10 в базата данни на Евростат (Евростат). Серията по възраст и години е в таблицата hlth_silc_01, а методологичната бележка към нея обяснява въпроса, обхвата и ограниченията (Евростат).

Най-сигурно е да се сравнява една и съща държава през различни години, не класациите между държавите (Евростат). Същото правило важи и за други официални серии, например за миграционната статистика. Преди да се цитира място в класация, трябва да се види каква скала е използвана и коя група е изключена.