България, НАТО и идеята за черноморска флотилия през лятото на 2016 г.

През юни 2016 г. в България избухна спор дали страната ще участва в постоянна военноморска група на НАТО в Черно море. Премиерът Бойко Борисов публично се противопостави на идеята. Президентът Росен Плевнелиев и министрите на отбраната и на външните работи бяха смятани за привърженици на по-силно присъствие на съюзниците. Дебатът продължи и след срещата на върха на НАТО във Варшава през юли.

Румънската идея и позицията на Борисов

Румъния, заедно с Турция, настоява за постоянна военноморска група на съюза в Черно море. Очаква се темата да бъде обсъдена на срещата на върха във Варшава, пише The Sofia Globe. Министърът на отбраната Николай Ненчев, президентът Плевнелиев и външният министър Даниел Митов са цитирани като поддръжници на засилено сътрудничество на източния фланг на НАТО.

В средата на юни 2016 г. Борисов заявява, че е против. Според него идеята е провокация срещу Русия. Той казва, че иска в Черно море да има яхти, туристи и мир, а не фрегати край курортите. Изпращането на кораби срещу руски съдове според него минава границата на допустимото. Премиерът добавя, че ще има проблем с министрите си, ако те са поели ангажименти, без да го информират.

Общият брифинг на 16 юни

На 16 юни Борисов, Плевнелиев и Ненчев излизат на общ брифинг и отхвърлят участие в постоянен черноморски флот с Румъния и Турция. Плевнелиев определя като спекулации твърденията, че румънският президент Клаус Йоханис му е предложил такава флотилия на срещата им на 15 юни. Той посочва, че всяко решение трябва да отговаря на приетите стратегически документи и програмата за развитие на въоръжените сили до 2020 г. Сред приоритетите са два патрулни кораба. Според Novinite на брифинга Борисов заявява, че никой не бива да се съмнява в пронатовската позиция на България, но създаването на флотилията във вида, в който е предложена от румънския премиер и президент, е неприемливо. Кораби на НАТО биха могли да патрулират по морската граница само при силен бежански натиск, добавя той.

Плевнелиев потвърждава, че до 400 български военни ще участват на ротационен принцип в обучения в многонационална бригада на НАТО в Румъния. По думите му румънските партньори са предложили инициатива за регионално сътрудничество в морската отбрана, но в рамките на НАТО.

Същия ден Борисов съобщава, че Турция не е приела 200 мигранти, които България е опитала да върне по споразумението за реадмисия. Медиите свързват това с българската позиция за флотилията. Турското посолство отрича Анкара едностранно да е спряла споразумението.

Решенията във Варшава

Срещата на върха на НАТО е на 8 и 9 юли 2016 г. В комюникето съюзниците отбелязват, че сигурността в Черноморския регион се е влошила, и изразяват загриженост от руското военно натрупване в Крим. Те решават да развият „адаптирано предно присъствие“ в югоизточната част на съюза. Мерките включват румънската инициатива за многонационална рамкова бригада. Вариантите за засилено въздушно и морско присъствие на НАТО ще бъдат оценени допълнително.

Демилитаризирано море?

Докато президентът, външният министър, министърът на отбраната и началникът на отбраната са във Варшава, на 9 юли Борисов заявява, че Черно море трябва да стане демилитаризирана зона. Според него морето трябва да остане без подводници и кораби, за да се развиват туризмът, търговията и добивът на газ.

Министър Ненчев казва същия ден, че България не планира да участва в разполагането на сили на НАТО в Полша и Балтийските държави. По думите му въпросът за Черноморския регион ще бъде обсъден подробно през октомври. България се разграничава от съобщенията за постоянна флотилия, като подчертава, че всяко военно участие на страната може да бъде само под командването на НАТО, пише The Sofia Globe.