29 октомври 2026 г. Ти създаваш новините!
България

Politico през 2016 г.: България между НАТО и Кремъл и въпросите около Борисов

Какво писа Politico на 12 септември 2016 г. за президентските избори и руските връзки на Борисов, какво казваха официалните документи и как приключи вотът.

От Редакция на Ureport Публикувано: Обновено: 4 мин. четене
Пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург
Снимка: Diliff · CC BY-SA 3.0, източник

На 12 септември 2016 г. Politico Europe публикува анализа „Bulgaria caught between NATO and the Kremlin“ („България между НАТО и Кремъл“) от Хари Купър и Кристиан Оливър. Той беше за президентските избори на 6 ноември и за страха, че Русия може да използва вота, за да върне страната в орбитата си. В него се появяваха и въпроси за министър-председателя Бойко Борисов. Важно е какво точно твърди текстът: това са политически опасения и оценки, а не резултат от разследване.

Кандидатът на опозицията

Politico описва Румен Радев като бивш генерал от военновъздушните сили и пилот на МиГ-29, избран от БСП за кандидат. Той бил в списъка на шест потенциални кандидати, обявен дни след като лидерите на БСП и АБВ Корнелия Нинова и Георги Първанов ходили в Москва през юли на конгреса на „Единна Русия“. Официално бил номиниран през август. Според Politico Нинова потвърдила по време на посещението, че партията ѝ подкрепя отмяната на санкциите на ЕС срещу Русия. След номинацията си Радев заявил пред „Дарик радио“, че България трябва да има независима външна политика и че е загубила много, като е обявила Русия почти за свой враг.

БСП отхвърлила твърденията, че Москва диктува избора им. Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев смятал за вероятно, че Русия е казала на Нинова и Първанов да номинират Радев, но политици от АБВ строго отрекли. Лидерката на „Движение 21“ Татяна Дончева го определила като кандидат на бизнес кръг, свързан с оръжейното лоби. Тези реплики са цитирани от Politico като мнения на политици, не като установени факти.

Въпросите около Борисов

ГЕРБ още не била обявила свой кандидат. Според Politico това породило опасения, че Борисов обмисля задкулисна сделка за президентския пост, за да успокои български олигарси с връзки с Русия. Изданието посочва също, че премиерът се възприема като близък до свързани с Русия олигарси, сред които и ръководителят на „Лукойл“ в България. Текстът не представя това като доказана връзка. Бившият посланик в Москва Илиан Василев, цитиран от същото издание, смята, че главният интерес на Борисов е да остане на власт и затова вероятно ще остане на линията на ЕС и НАТО. Самият Борисов настоявал, че ГЕРБ ще издигне тежка фигура срещу Радев до 2 октомври.

Военната зависимост

Според Politico България все още зависи от Русия за части и поддръжка на военната си техника, а това е неудобно за член на НАТО. Тя искала да замени остарялата съветска техника със западна, например с изтребители F-16. През 2015 г. страната отказала въздушен коридор на руски самолети към Сирия. Бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов предупредил, че при победа на Радев има сериозен риск страната да се отдръпне от НАТО. Това е негова прогноза, която самият той смятал за малко вероятна.

Позицията на президента и на НАТО

Президентът Росен Плевнелиев се обърнал към Европейския парламент през юни 2016 г.; текстът е публикуван на сайта на президента на 8 юни. В него украинската криза е определена като повратна точка, която въвежда Европа в нов период. Той говори за методи от времето на Студената война – пропаганда, кибератаки, прокси и хибридна война, – и призова ЕС да остане единен по санкциите срещу Русия. Каза още, че България е силна в ЕС и в НАТО.

Комюникето от срещата на НАТО във Варшава на 8–9 юли 2016 г. не признава анексирането на Крим и призовава Русия да го отмени. В него се казва, че обстановката в района на Черно море се е влошила, а съюзниците ще развиват мерки за присъствие в югоизточната част на територията си, включително румънската инициатива за многонационална бригада. Същевременно НАТО е преустановил практическото сътрудничество с Русия, но остава отворен за политически диалог. За бригадата в Румъния вж. и прегледа за изпращането на пехота от НАТО.

Какво се случи след това

Politico цитира анализатори, според които силен кандидат на ГЕРБ би спечелил президентския пост. На втория тур на 13 ноември 2016 г. обаче Радев победи кандидатката на ГЕРБ Цецка Цачева. Според екзитпола на „Алфа рисърч“, цитиран от The Sofia Globe, той е получил 58,1% срещу 35,3%. Тези числа са от екзитпол, а не от окончателните резултати на ЦИК. Борисов беше обещал, че правителството ще подаде оставка, ако Цачева загуби. Същата вечер той обяви, че правителството ще се оттегли на първото заседание на новия парламент и че ГЕРБ ще откаже мандат за ново управление.

Източници

  1. Politico Europe: Bulgaria caught between NATO and the Kremlin (12 септември 2016)
  2. Президент на България: Address by President Rosen Plevneliev to the European Parliament (8 юни 2016)
  3. НАТО: Warsaw Summit Communiqué (9 юли 2016)
  4. The Sofia Globe: Opposition socialist candidate Radev in landslide win in Bulgaria's presidential elections (13 ноември 2016)
  5. The Sofia Globe: Bulgarian PM Borissov announces resignation after presidential election defeat (13 ноември 2016)

Още по темата

Числата и твърденията в текста идват от източниците, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ureport.bg.