Работодателите и хората с увреждания: от анкетата на БСК през 2014 г. до квотите от 2019 г.

Как да бъдат убедени работодателите да наемат хора с увреждания? През 2014 г. с този въпрос се занимаваше проектът „Нови възможности за хората с увреждания“, в който участваха вестник „Сега“, Британският съвет и Фондация „Светът на Мария“. Част от работата беше анкета сред работодателите, проведена от „Сега“ и Българската стопанска камара. Пет години по-късно държавата смени подхода и въведе задължителни квоти за по-големите фирми.

Какво казаха работодателите през 2014 г.

Анкетата беше проведена онлайн между 1 и 31 март 2014 г. В нея участваха 473 предприятия от цялата страна. Половината от тях отговориха, че при тях не работи нито един човек с увреждане. В същото време 67% заявиха, че никога не са отказвали да назначат човек с увреждане, а 33% признаха, че са отказвали.

Само 16% от фирмите имаха програма за социална отговорност, насочена към заетост на хора с увреждания. 67% нямаха такава програма, а 17% казаха, че подготвят. Когато бяха помолени да посочат причините за ниската заетост, работодателите поставиха на първо място недостъпната архитектурна и транспортна среда (27,5%). Следваха липсата на ефективни стимули за наемане (21,6%), ниската квалификация (19,6%) и непознаването на възможностите на хората с увреждания (15,7%).

В изводите си БСК посочи, че фирмите по-лесно наемат хора с физически и сетивни увреждания, а наемането на хора с интелектуални затруднения остава проблем. Камарата препоръча по-голяма гъвкавост при наемането и освобождаването на хора с увреждания и програми за субсидирана заетост, насочени главно към малките и средните предприятия.

Форумът през април 2014 г.

Резултатите бяха представени на 14 април 2014 г. на дискусионен форум в София за трудовата заетост на хората с увреждания. Според публикацията на сайта „Насоки“ сред участниците бяха заместник-министърът на труда и социалната политика Светлана Дянкова, тогавашният председател на социалната комисия в парламента Корнелия Нинова, британският посланик Джонатан Алън, изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски и заместник-председателят на БСК Димитър Бранков. Нинова посочи, че 26% от държавния ресурс за активни мерки на пазара на труда по Националния план за действие по заетостта е насочен към хората с увреждания.

Квотите в Закона за хората с увреждания

Тогава действаше Законът за интеграция на хората с увреждания от 2004 г. Той беше отменен с новия Закон за хората с увреждания, обнародван в „Държавен вестник“ на 18 декември 2018 г. и в сила от 1 януари 2019 г.

Член 38 от закона въвежда квота. Работодател с 50 до 99 служители трябва да назначи един човек с трайно увреждане. Работодател със 100 и повече служители трябва да осигури 2% от средносписъчния си състав. Работните места по чл. 315 от Кодекса на труда не се броят. Работодателите могат да бъдат освободени от задължението, ако има специфични фактори в работната среда или ако бюрата по труда не са насочили подходящи кандидати. Тези обстоятелства удостоверява Главната инспекция по труда. Работодател, който не изпълни квотата и не прилага алтернативни мерки, дължи всеки месец компенсационна вноска от 30% от минималната работна заплата за всяко незаето място.

Стимулите и специализираните предприятия

Законът предвижда и подкрепа. Агенцията за хората с увреждания може да финансира работодатели по национална програма за осигуряване на достъп, приспособяване и оборудване на работното място и за обучение. Срещу това работодателят трябва да задържи наетия човек поне три години. Специализираните предприятия и кооперации, в които хората с трайни увреждания са поне 20 или 30% от персонала според вида на увреждането, получават обратно 50% от дължимите осигурителни вноски.

Разликата в заетостта остава голяма

Евростат измерва т.нар. разлика в заетостта между хората с увреждания и останалите. За България през 2014 г. тя е 33 процентни пункта. През 2025 г. е 33,2 пункта при средно 24,2 пункта за Европейския съюз, според данните, обновени на 20 октомври 2026 г. Между двете години показателят се колебае, като най-ниската стойност е 22,1 пункта през 2021 г., а най-високата е 39,5 пункта през 2023 г.