Различни цени на рафта и на касата: какво реши ВКС по иска на КЗП срещу „Т-Маркет“

На 23 декември 2016 г. Върховният касационен съд (ВКС) остави в сила решение по колективен иск на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу търговеца, който стопанисва магазини „Т-Маркет“. Съдът забрани на този търговец да обявява различни цени за една и съща стока в обектите си. Двата съдебни акта, на които се основава текстът, описват какво са установили проверките и какви са възраженията на ответника.

Сигналът от ноември 2010 г.

На 10 ноември 2010 г. в регионална дирекция на КЗП постъпил сигнал на потребител. Той купил вакуумирана разфасовка кашкавал и забелязал, че на опаковката цената е 10,89 лв. за килограм, а на касовата бележка – 12,79 лв. Към сигнала приложил копия на опаковката и бележката. Две дни по-късно проверка в обекта установила разминаване при шест вида стоки в предварителни разфасовки между цената върху опаковката и цената на етикета, който търговецът е поставил на рафта. Контролното маркиране на касата показало, че потребителят плаща цената от рафта. За един от кашкавалите опаковката била 11,29 лв./кг, а рафтът – 15,49 лв./кг, т.е. с 4,20 лв. повече.

През януари 2011 г. постъпил втори сигнал. Опаковка от 192 г. носела цена 12,29 лв./кг, т.е. 2,26 лв. за разфасовката, а на касата килограмът излизал 14,34 лв. и потребителят платил 2,76 лв. Следващи сигнали през 2012 и 2013 г. засягали сирена, колбаси, снаксове, балсам за коса и къси чорапи. Балсамът за коса бил с промоционална цена 3,29 лв. на рафта, но на касата струвал 4,89 лв., а чорапите били с етикет 1,29 лв. и излезли 1,49 лв. на касата.

Пътят през административните дела

КЗП решила през февруари 2011 г., че търговецът прилага заблуждаваща търговска практика, и с писмена заповед забранила тази практика. Търговецът обжалвал заповедта. Върховният административен съд я потвърдил с решение от 7 май 2012 г. Три наказателни постановления с глоби от 700, 120 и 300 лв. също влезли в сила, след като били обжалвани в съдилищата в Пловдив. После КЗП предявила пред Софийския градски съд колективен иск, в който изброила тези сигнали и проверки.

Какво възразил търговецът

В отговора си търговецът твърдял, че етикетите върху опаковките поставят производителите, и представил писма от тях. Посочил още, че вече е понесъл санкциите, че две от наказателните постановления касаят едно и също нарушение и че за последните две сигнали няма доказателства. Икономическа експертиза установила, че продажбите в деня на проверката, месец преди нея и месец след нея не се различават съществено, а според защитата това означава, че потребителите не са били подведени.

Софийският градски съд не приел този довод. С решение от 12 юни 2014 г. той задължил търговеца да преустанови практиката и му забранил да я прилага. Наредил още диспозитивът да бъде обявен за негова сметка в национален ежедневник чрез две съобщения. Съдът посочил, че за заблуждаваща практика е достатъчно информацията да може да доведе до решение, което потребителят не би взел иначе. Не е нужно продажбите да са нараснали.

Решението на ВКС

Софийският апелативен съд потвърдил решението с акт от 5 август 2015 г. Касационното дело е търговско дело № 3605/2015 г. Касационната жалба повторила довода за липсата на промяна в продажбите. ВКС я приел за неоснователна. Според Решение № 228 от 23 декември 2016 г. заблуждаващата практика не изисква реална промяна в поведението на потребителя. Достатъчно е информацията за цената да може да доведе до такова решение.

Какво казва законът

Съгласно чл. 19, ал. 5 от Закона за защита на потребителите (текстът е публикуван на сайта на КЗП) обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект е забранено, с изключение на случаите по чл. 6. Чл. 68д, ал. 1 определя търговската практика като заблуждаваща и когато информацията е фактически точна, ако може да подведе средния потребител и да го накара да вземе решение, което иначе не би взел. Чл. 186 урежда колективните искове за защита на потребителите.

Какво не показват документите

Актовете описват конкретен случай с конкретни проверки между 2010 и 2013 г. Те не казват как се определят цените в магазините днес и не доказват, че всяка разлика между рафт и каса е нарушение. Практическият извод за купувача е друг: за сравнение са нужни еднаква стока, еднакво количество и цена на една и съща мерна единица. Снимка на ценовия етикет и касовата бележка показват различни етапи от покупката и заедно позволяват да се види разминаването.