Международният наказателен съд и Международният съд на ООН не са едно и също
Единият съди хора за геноцид и военни престъпления, другият решава спорове между държави. Какво прави всеки от двата съда в Хага и къде е България.

В Хага работят два международни съда, които често се бъркат. Международният наказателен съд (МНС) разследва и съди хора за най-тежките престъпления (Международен наказателен съд). Международният съд на ООН (МС) решава правни спорове между държави (Международен съд на ООН). Разликата е в това кой стои пред съдиите и какво следва от решението.
Международният наказателен съд
МНС разследва и когато има основание съди лица, обвинени в геноцид и във военни престъпления. Той се занимава още с престъпленията срещу човечеството и с агресията (Международен наказателен съд). Съдът е последна инстанция: той допълва националните съдилища, не ги замества. Работи по международен договор, наречен Римски статут, и е първият постоянен международен наказателен съд в света. Работата му е разпределена по ситуации, а на сайта на съда те са изброени от Уганда до Украйна.
Прокуратурата на съда е независима и само тя може да внася дела пред него (Международен наказателен съд). Подсъдимите имат право на публичен и справедлив процес на език, който разбират, а жертвите могат да участват в производството. Седалището е в Хага, а бюджетът за 2026 г. е 196 852 900 евро. В съда работят над 900 души от около 100 държави, а официалните му езици са шест.
Числата показват как работи съдът. Досега по съда са се водили 34 дела. Съдиите са издали 68 заповеди за арест, 23 души са задържани и са се явили пред съда, а 34 остават на свобода (Международен наказателен съд). Има 15 осъдителни и 4 оправдателни присъди. Самият съд пише, че не може да постигне целите си сам, и дължи арестите на сътрудничеството на държавите.
Страни по Римския статут са 125 държави, сред тях и България, която го подписа на 11 февруари 1999 г. и го ратифицира на 11 април 2002 г. (Асамблея на държавите страни по Римския статут, ООН, Колекция на договорите) От тях 33 са африкански, 19 от Азиатско-тихоокеанския регион, 20 от Източна Европа, 28 от Латинска Америка и Карибите и 25 от Западна Европа и други държави. Числото може да се промени. Според ООН, която е депозитар на статута, през 2026 г. Нигер, Буркина Фасо, Мали, Венецуела, Чад и Науру са уведомили, че се оттеглят, а оттеглянето им поражда действие година по-късно, през 2027 г. Унгария, която подаде уведомление за оттегляне на 2 юни 2025 г., го оттегли на 29 май 2026 г. и остава страна.
Международният съд на ООН
МС е основният съдебен орган на Организацията на обединените нации. Създаден е през юни 1945 г. с Устава на ООН и започва работа през април 1946 г. (Международен съд на ООН) Седалището му е в Двореца на мира в Хага. От шестте основни органа на ООН само той не е в Ню Йорк. Съставът е от 15 съдии с деветгодишен мандат, избрани от Общото събрание и Съвета за сигурност. Официалните езици са английски и френски.
Съдът решава два вида въпроси: правни спорове между държави и искания за консултативни становища от органи и агенции на ООН (Международен съд на ООН). Страни по спорове могат да бъдат само държави (Международен съд на ООН). Съдът е компетентен само ако те са приели юрисдикцията му. Могат да го направят със специално споразумение, с клауза в договор или с декларации за задължителна юрисдикция.
Делото има писмена и устна фаза. Страните внасят подробни изложения, после следват публични заседания, на които пред съда говорят техните представители (Международен съд на ООН). Ако права на страна са в непосредствена опасност, тя може да поиска временни мерки, а друга държава може да поиска да се намеси в спор, засягащ нейн правен интерес. По искане на страните съдът може да създаде и специална камара за конкретно дело.
Решението е окончателно, задължително за страните и без обжалване, макар да може да се тълкува или при ново обстоятелство да се преразглежда (Международен съд на ООН). С Устава на ООН държавите членки се задължават да изпълняват решенията по дела, в които участват. Ако една страна смята, че другата не изпълнява решение, може да сезира Съвета за сигурност.
Как се различават на практика
Първата разлика е в страните. Пред МНС отговаря човек, пред МС се явяват държави. Втората е в резултата. МНС стига до присъда, осъдителна или оправдателна, а МС дава решение, което обвързва държавите по спора. Третата е в произхода: МНС е създаден с договор, а МС е орган на ООН (Международен наказателен съд, Международен съд на ООН).
Едно и също събитие може да стигне до двата съда с различни въпроси. На страницата за висящите дела на МС са изброени 24 спора, сред тях „Украйна срещу Руската федерация“ по обвинения в геноцид, „Литва срещу Беларус“ за предполагаема контрабанда на мигранти и „Гамбия срещу Мианмар“ с 11 държави, които се намесват (Международен съд на ООН). В списъка със ситуации на МНС също са Украйна и Литва/Беларус (Международен наказателен съд). МС преценява дали държава е нарушила международно задължение, МНС преценява дали конкретен човек носи наказателна отговорност.
Какво предстои
Следва да се гледа не името на съда, а въпросът пред него. Заповед за арест и обвинение срещу човек идват от МНС, а решение по спор между две държави идва от МС. Страницата на МС за висящите дела е най-бързият начин да се види кои спорове между държави са в ход (Международен съд на ООН). На сайта на МНС в раздела за дела и обвиняеми се вижда кои лица са задържани и кои остават на свобода (Международен наказателен съд).
Източници
- About the Court — Международен наказателен съд
- The States Parties to the Rome Statute — Асамблея на държавите страни по Римския статут
- The Court — Международен съд на ООН
- How the Court Works — Международен съд на ООН
- Pending cases — Международен съд на ООН
- Rome Statute of the International Criminal Court: status — ООН, Колекция на договорите
Текстът следва публичните източници по-горе; ако видите разминаване с тях, пишете ни. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ureport.bg.