България спира приноса си за ново оръжие за Украйна, без да блокира ЕС

Министерският съвет одобри на 21 октомври позиция, с която България обявява „конструктивно въздържане“ по мерките на Европейския съюз за финансиране на ново смъртоносно оръжие за Украйна (БТА). Според решението българските пари по Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ) ще отиват само за мерки, които не са свързани с купуване на такова оръжие (Mediapool).

Решението не спира общите решения на ЕС. То променя за какво ще се харчи българската вноска.

Какво е конструктивното въздържане

Това е процедура от общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Тя позволява на една държава да не подкрепи дадено решение, без да го блокира (БТА). С други думи, мярката може да бъде приета, а България записва, че не я подкрепя.

Механизмът, за който става дума, е създаден с решение на Съвета на ЕС от 22 март 2021 г. като инструмент извън общия бюджет на съюза (БТА). Европейската служба за външна дейност посочва, че първоначално той е бил с бюджет от 5,7 млрд. евро за седем години, а после е увеличен до 17 млрд. евро, за да подкрепи Украйна срещу руската агресия (ЕСВД). Всички държави членки са длъжни да плащат вноски, изчислени според брутния им вътрешен продукт.

Какво остава в сила

Правителството не отказва вноските. В съобщението си то признава, че ангажиментите са поети от предходни кабинети и че неплащането би довело до лихви и до невъзможност България да си възстанови средства за вече предоставена помощ (БТА, Mediapool). Затова България ще плаща, но ще настоява парите да отиват за невоенни цели.

Кабинетът иска и още нещо: приносът да се използва с приоритет в районите на Украйна, където живеят българи (БТА). Дали това е възможно, се изяснява с Европейската комисия.

Мотивите са формулирани така: като черноморска държава България има стратегически интерес войната близо до границите ѝ да спре, а невоенната помощ изразявала подкрепа за суверенитета и целостта на Украйна и стремеж към преговори (БТА).

Как се стигна дотук

Решението е част от линия, която правителството на Румен Радев следва от встъпването си през май. Кабинетът спря военната помощ за Украйна и заяви, че не може да дава и финансова (Mediapool). През юни, в отговор на въпрос на депутата Николай Денков, Радев посочи, че България е стигнала границата на възможностите си за допълнителна военна и финансова помощ извън вече поетите ангажименти (Mediapool). Продажбите на оръжие, което стига до конфликта, тогава не бяха спрени.

Темата има и финансова страна. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи през юни, че по механизмите на ЕС България е получила малко над 203 млн. евро за предоставената на Украйна помощ, а близо половината от тях са отишли за покриване на дефицита в бюджета (Mediapool).

Ден преди решението за ЕМПМ Радев каза пред журналисти, че България не може да участва в допълнителен заем от 70 млрд., който украинският президент Володимир Зеленски поиска на Европейския съвет миналата седмица (БТА). Премиерът напомни, че миналата година ЕС е решил заем от 90 млрд. за Украйна, по който Европа е гарант. „България няма как да бъде част от тези 70 млрд.“, каза той.

Какво казват другите

Позициите по темата са поляризирани и отдавна. На 30 март 2026 г. тогавашният служебен премиер Андрей Гюров подписа в Киев 10-годишно споразумение за сътрудничество в отбраната с Украйна (Свободна Европа). Радев, който тогава се готвеше за изборите с „Прогресивна България“, лидерът на БСП Крум Зарков и председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов го разкритикуваха, като твърдяха, че служебен кабинет няма право да поема такива ангажименти. Съпредседателите на „Да, България“ го защитиха като продължение на дългогодишната политика на страната. Тогава България и Унгария бяха единствените държави в ЕС и НАТО без такова двустранно споразумение. Сега Гюров е кандидат за президент на изборите на 25 октомври.

Критика идва и от Европейския парламент. В проекторезолюция за руските удари срещу кораби в Черно море, която трябва да бъде гласувана в Страсбург на 22 октомври, евродепутатите изразяват безпокойство от „неясната и двусмислена реакция“ на българските власти (БНР). Сред вносителите са 7 от 17-те български евродепутати: шестимата от Европейската народна партия и Илхан Кючюк от либералите. Текстът призовава София да потвърди участието си в антидроновата инициатива на НАТО до 30 октомври.

Какво следва

Практическият въпрос е как ще бъде разграничена българската вноска. Правителството само признава, че трябва да изясни с Комисията дали парите могат да бъдат насочени към определени райони (БТА). Публично не е обяснено и как ще се проследява, че българските средства не участват в покупки на оръжие, след като фондът е общ.

Политическият спор ще продължи и след президентските избори. Засега правителството показва, че при несъгласие с мерки за Украйна предпочита да се въздържи, а не да налага вето (БТА, Mediapool). Следващите проверки на тази линия са гласуването на резолюцията в Страсбург и сроковете по антидроновата инициатива на НАТО (БНР).