Мултигруп: какво е документирано за групировката на Илия Павлов

Мултигруп остана в паметта като дума, която обяснява 90-те години: "мултак" и до днес е обида в българската политика. Зад етикета обаче стоят малко доказани факти и много легенди. Ето кое за групировката на Илия Павлов е потвърдено от сериозни източници и кое остава само твърдение.

Началото: "Мултиарт" и хората от службите

Павлов е роден на 6 август 1960 г. в София. Бивш борец, той започва бизнеса си официално през 1988 г., още при управлението на Тодор Живков, с фирмата "Мултиарт". Сред учредителите ѝ е Димитър Иванов, бивш шеф на Шесто управление на Държавна сигурност. Самият Павлов е зет на началника на военното контраразузнаване. Тези връзки не са хипотеза, а част от публичната му биография, преразказвана от Mediapool още в деня на смъртта му и по-късно от "Свободна Европа".

Иванов разказва, че през 1991 г. Павлов е получил от Държавна спестовна каса кредит от 200 млн. лв. с неясно обезпечение. С него е регистрирал "Кредитна банка" и застрахователната компания "София инс". Това е версията на един от участниците. Тя не е съдебно установена.

Газът и държавните заводи

Големият удар на групата се оказа сътрудничеството с "Газпром". След споразумението с Русия от есента на 1994 г. беше създадено дружеството "Топенерджи" за доставки на газ. В началото в него участваха само "Газпром" и държавната "Булгаргаз". Година по-късно делът на "Булгаргаз" беше свит до 25,1% в полза на две свързани с Мултигруп фирми. От октомври 1996 г. Павлов оглавява "Топенерджи". Още при кабинета на Любен Беров той участва в създаването на Г-13, първото сдружение на едрия бизнес у нас.

Плащанията на "Булгаргаз" минаваха през банката на Павлов. През нея минаваше и обслужването на големи държавни потребители като "Химко" и "Кремиковци". Медиите описваха години наред цесията с "Химко" и печалбите "на входа и на изхода" на "Кремиковци". "Капитал" нарече историята на групировката най-яркия пример за това как политическата власт може да се използва за правене на много пари.

Гущерът и опашката

При правителството на Жан Виденов Павлов се опита да смени образа си. В статия във вестник "Дума" той призова "структурите" сами да се откажат от ненужната част от бизнеса си, както гущерът къса опашката си, за да спаси живота си. С Виденов обаче не се разбра: правителството не прие условията на "Топенерджи" за доставките и транзита на руски газ. През октомври 1996 г. беше убит Андрей Луканов, когото Павлов по-късно описа пред съда като представител на държавата в "Топенерджи". По-късно Мултигруп беше преименувана на MG Корпорация, а от 26 август 1997 г. Павлов председателстваше и ЦСКА.

Възходът спря след 1997 г., с валутния борд и правителството на ОДС. "Кредитна банка" прескочи банковата криза от 1996 г. с подкрепа от БНБ и ДСК, но оцеля само до 1999 г.

Убийството и равносметката

На 17 юни 1997 г. на пътя от София за Бистрица бяха взривени две коли на групата. Павлов не беше в тях.

На 7 март 2003 г. той беше застрелян с един изстрел пред централата на компанията на бул. "Г. М. Димитров". Ден по-рано беше свидетелствал по делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Полската "Впрост" го оценяваше на 1,5 млрд. долара, а BBC пишеше за около 10 000 служители. Следствените версии стигаха от конкурса "Мис България" до руските интереси около нефтопровода Бургас–Александруполис. Никой обаче не беше официално обвинен за убийството, а състоянието му наследи съпругата му Дарина Павлова.

По-късните оценки, цитирани от "Свободна Европа", дават по-скромна картина: годишни продажби между 150 и 200 млн. долара, около 5500 работници и задължения от около 140 млн. лв. От 2004 г. новите мениджъри започнаха да освобождават групата от всички активи без туризма и недвижимите имоти.