„Етническата карта“ през януари 2016 г.: ДПС, учебните програми и законът

„Етническата карта“ е израз, с който в българската политика се описва използването на етнически теми за мобилизиране на избиратели. В края на януари 2016 г. такива теми се появяват едновременно на няколко места: в разцеплението на ДПС и в спора за учебните програми за османския период. По-късно същите въпроси се връщат в предизборните кампании. Ето какво се случва тогава и какви правила действат.

Разцеплението в ДПС

На 24 декември 2015 г. централният съвет на ДПС отстранява председателя Лютви Местан и го изключва от партията. Поводът е декларацията му в подкрепа на Турция в спора за сваления от турските военни руски бомбардировач. Партията временно се ръководи от тричленно ръководство до конгрес, очакван през март 2016 г., пише The Sofia Globe.

Местан създава нова партия – ДОСТ. Името е абревиатура от „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, а на турски думата означава „приятел“. Учредителният конгрес е през април 2016 г. Повечето членове на ръководните органи на новата партия са с турски имена, отбелязва bne IntelliNews.

Спорът за учебните програми и оставката на Танев

През третата седмица на януари 2016 г. Министерството на образованието предлага промени в учебните програми по литература. Част от тях засягат произведения, смятани за ключови за опазването на националното самосъзнание на българите по време на османското владичество (1396–1878), пише Novinite. Предложенията предизвикват остра обществена реакция.

На 28 януари 2016 г. премиерът Бойко Борисов поисква оставката на министъра на образованието Тодор Танев и на целия му екип. В изявление на правителствената пресслужба той посочва повтарящите се проблеми в министерството. Според Борисов е недопустимо промени в образованието да се правят без широко обществено обсъждане. Танев подава оставка. Министерството поема вицепремиерът Меглена Кунева, чиято кандидатура парламентът одобрява в началото на февруари.

Какво казва законът

Конституцията забранява създаването на партии на етническа, расова или верска основа, припомня bne IntelliNews. Изборният кодекс изисква предизборната кампания да се води на български език (чл. 181, ал. 2). С промени от май 2016 г. в кодекса е добавена и забрана служители на вероизповеданията да извършват предизборна агитация (чл. 182, ал. 5).

Изборите през 2017 г.

Темата за външна намеса се връща преди предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г. На 7 март заместник-министърът на външните работи Бойко Мирчев привиква турския посланик Сюлейман Гьокче. Поводът са изявления на турския министър на труда Мехмет Мюезиноглу, който на 3 и 6 март в Истанбул призовава български изселници да гласуват за ДОСТ. Външното министерство определя обещанията за материални стимули и призивите за подкрепа на конкретна партия като пряка намеса във вътрешните работи на България. В позицията се припомня, че разрешението на Турция за откриване на избирателни секции изрично забранява агитацията на нейна територия. Мирчев призовава турските власти да не допускат подобни нарушения в бъдеще.

Резултатите от изборите показват разпределението на гласовете. ДПС получава 315 976 гласа (9,24%), а „Обединение ДОСТ“ – 100 479 гласа (2,94%), според данните на ЦИК. Коалицията „Обединени патриоти“ (НФСБ, „Атака“ и ВМРО) получава 9,31%. ДОСТ не преминава 4-процентната бариера и не влиза в парламента.