Парламентът призна „масово изтребление“ на арменци, но не геноцид – 24 април 2015 г.

На 24 април 2015 г., в годината на столетието от събитията от 1915 г., Народното събрание прие със 157 гласа „за“ и 36 „против“ решение за възпоменание на жертвите сред арменците в Османската империя. По предложение на ГЕРБ думата „геноцид“ от първоначалния проект на „Атака“ беше заменена с „масово изтребление“. На следващия ден Анкара привика българския посланик във външното си министерство.

Какво прие парламентът

След около три часа ожесточени дебати ГЕРБ предложи вместо „геноцид“ да се пише „масово изтребление“ на арменците (1915–1922 г.) в Османската империя. Поправката беше приета със 142 гласа „за“, 12 „против“ и 4-ма въздържали се при общо 158 гласували, съобщи БТА. От текста отпадна и позоваването на няколко конвенции на ООН, в които се говори за геноцид над арменците.

След това беше гласувано самото решение. С него 24 април беше определен за Ден на възпоменание на жертвите. Депутатите почетоха паметта им с минута мълчание, а групата на ДПС, която беше против, напусна залата.

Медиите наричаха акта ту декларация, ту решение. Лидерът на ДПС Лютви Местан отбеляза в залата, че българският парламент е единственият, който обсъжда проект за решение, а решението по Конституцията имало силата на закон.

Борисов в залата и позициите на партиите

По време на дебата в сградата на парламента неочаквано дойде министър-председателят Бойко Борисов и се срещна с ръководствата на групите на ГЕРБ и Реформаторския блок. Пред журналисти той заяви, че няма друг вариант освен България да признае масовото изтребление на арменци, като трябва да се прави разлика между Османската империя и днешна Турция. Масовото изтребление било българският израз за случилото се, каза Борисов, цитиран от БТА.

Цветан Цветанов от ГЕРБ допусна, че някои ще изтълкуват позицията на партията като отстъпление, но според него тя била национално отговорна.

Местан обясни, че ДПС ще гласува против, защото България не можела да бъде първата страна, която оценява тези събития с решение. Според него това щяло да влоши трайно отношенията със стратегически важна страна. Той напомни и че американският президент Барак Обама избягва думата „геноцид“. Според The Sofia Globe Местан се опитал да блокира текста, като на един етап предложил формулировка за „всички жертви на политически сътресения“.

Съпредседателят на групата на Патриотичния фронт Валери Симеонов каза, че България е дала подслон на над 70 хиляди арменци, бягащи от Османската империя. Валери Жаблянов от БСП нарече избиването на огромна част от арменския народ варварски акт на разпадаща се империя. Според The Sofia Globe решението е подкрепено от депутати от всички партии освен ДПС.

Предисторията: опити от 2006 г. и общински съвети

Според The Sofia Globe „Атака“ внася предложения за признаване на геноцида осем пъти от 2006 г. насам. Досегашните опити били отхвърляни, като особено твърдо им се противопоставяло ДПС. Този път един ден по-рано точката беше изместена от първо на трето място в дневния ред, след като ГЕРБ и Реформаторският блок внесоха други две точки. „Атака“ обвини другите партии, че са се подчинили на турското посолство и на ДПС. На 24 април по предложение на „Атака“, подкрепено и от Патриотичния фронт и Реформаторския блок, точката отново стана първа.

Някои общински съвети бяха изпреварили парламента. На 24 април 2008 г. Столичният общински съвет прие декларация за трагедията на арменския народ „по повод геноцида“. София стана четвъртият град в страната след Пловдив, Бургас и Стара Загора.

Проучване на „Галъп“ по поръчка на арменското посолство, цитирано от БТА, показа, че 61% от българите не са чували за арменския геноцид.

Реакцията на Анкара

На 25 април 2015 г. българският посланик в Анкара Красимир Тулечки беше поканен в турското външно министерство. Двете министерства обявиха това на 26 април.

Според българското външно министерство турската страна е изложила възгледите си за събитията, за решението и за начина на неговото приемане. Посланикът пояснил, че актът не е насочен срещу днешна Турция. София заяви, че иска да развива отношенията на равноправна основа.

Анкара заяви, че решението, инициирано от „Атака“, показва враждебно отношение към Турция и че ще се отрази негативно на двустранните отношения. Президентът Реджеп Тайип Ердоган повтори съболезнованията си към потомците на жертвите, без да нарече убийствата геноцид. Турция отхвърля твърденията за систематична кампания за масово убиване на арменци и посочва, че в същия период са загинали и много мюсюлмани, пише The Sofia Globe.