4 ноември 2026 г. Ти създаваш новините!
Близкият изток

Кюрдите и автономията в Турция: декларацията на ДТК от декември 2015 г. и последиците

На 26–27 декември 2015 г. кюрдски организации поискаха „демократични автономни региони“ в Турция. Как реагираха властите и какво стана с лидерите до 2026 г.

От Редакция на Ureport Публикувано: 4 мин. четене
Крепостните стени на Диарбекир, Югоизточна Турция
Снимка: Dosseman · CC BY-SA 4.0, източник

На 26 и 27 декември 2015 г. в Диарбекир, в югоизточна Турция, се проведе конгресът на Демократичния обществен конгрес (ДТК), в който участваха прокюрдски организации. Участниците представиха „демократични автономни региони“ като решение на кюрдския въпрос. На 28 декември прокуратурата в Анкара започна разследване срещу съпредседателя на прокюрдската партия ХДП заради изказванията му, в следващите дни прокуратурата в Диарбекир започна разследвания срещу други участници, а на 29 декември президентът Реджеп Тайип Ердоган определи думите на един от тях като явна провокация и предателство.

Какво поискаха на конгреса

Според Hürriyet Daily News участниците в конгреса на ДТК, проведен между 26 и 27 декември, са представили „демократичните автономни региони“ като решение на кюрдския въпрос. Те са поискали „самоуправление“ и са подкрепили „легитимното въстание“ в редица райони на югоизтока. Отправили са и призив към хората в Турция да ги подкрепят.

Съпредседателят на Демократичната партия на народите (ХДП) Селахатин Демирташ говори при откриването на конференцията на 27 декември. Според вестника той е казал, че кюрдите ще бъдат политическата воля в собствения си регион и че през следващия век ще има реалност, наречена Кюрдистан, като може би кюрдите ще имат независима държава, федерална държава, кантони и автономни региони. Al Jazeera предава, че Демирташ е заявил на конференцията, че през следващия век ще има Кюрдистан и че той може да включва независима държава.

Според bne IntelliNews Демирташ е заявил през декември, че автономията и самоуправлението са правилният модел за Турция, призовал е за подновяване на преговорите между правителството и ПКК и е казал, че тези въпроси трябва да се обсъждат в тях.

Реакцията на властите

Още на 24 декември, преди конгреса, премиерът Ахмет Давутоглу обвини Демирташ в предателство и остро разкритикува посещението му в Москва, пише bne. На 28 декември главната прокуратура в Анкара образува разследване за престъпления срещу конституционния ред заради думите на Демирташ, съобщи Hürriyet. Прокуратурата в Диарбекир е започнала отделно разследване срещу съпредседателя на ДТК Хатип Дикле. Разследване е образувано и срещу другата съпредседателка на ХДП Фиген Юксекдаг. Според Анадолската агенция, цитирана от Hürriyet, основанията са терористична пропаганда, подбуждане към престъпление и насърчаване на бунт, както и нарушаване на единството и териториалната цялост на държавата.

На 29 декември Ердоган заяви пред репортери, че думите на един лидер са явна провокация и предателство и че ХДП ще получи урок от гражданите и закона, пише Al Jazeera. Той попита как си позволяват да говорят за създаване на държава в югоизтока в рамките на унитарна Турция. Юксекдаг възрази, че не може да се обсъжда нова конституция без критика на действащата, цитира я Hürriyet. На 6 януари 2016 г. Ердоган поиска от парламента и съдебната система правни действия срещу депутатите и кметовете на ХДП, пише bne.

Обстановката в югоизтока

Изказванията дойдоха след срива на примирието между ПКК и властите през юли 2015 г. Според Al Jazeera боевете били особено интензивни в предходните две седмици, а армията съобщила, че са убити над 210 кюрдски бойци. ХДП и правозащитни организации твърдят, че загиват и цивилни, което правителството отрича. По данни на Human Rights Watch от юли 2016 г. част от общинските ръководители и кметове в югоизтока са направили символични декларации за самоуправление. Това е довело до арести по обвинения в тероризъм на стотици политически представители. Осемнадесет избрани съкметове от кюрдски партии са били в предварителен арест.

Какво се случи с лидерите и с конфликта

Демирташ беше арестуван на 4 ноември 2016 г. по обвинения, свързани с тероризъм, пише Turkish Minute. През май 2024 г. съд в Анкара го осъди на 42 години затвор по дело за протестите от 2014 г. заради сирийския град Кобани, съобщи Hürriyet Daily News; по данни на Turkish Minute при тези протести загиват 37 души. Според Turkish Minute ЕСПЧ е постановявал три пъти – през 2018, 2020 и 2025 г., че задържането му нарушава правата му. Искането на Турция последното решение да бъде отнесено до Голямата камара на съда беше отхвърлено през ноември 2025 г., пише Hürriyet Daily News.

На 12 май 2025 г. ПКК обяви решение за разпускане и прекратяване на въоръжената борба, а Ердоган приветства решението, съобщи Al Jazeera. На 10 август 2026 г. парламентът прие закон за „национална солидарност и укрепване на социалната интеграция“, който трябва да даде правна рамка на правителствената инициатива „Турция без терор“. На 15 август 2026 г. двама депутати от партията ДЕМ посетиха Демирташ в затвора в Едирне и призоваха за освобождаването му. Според Hürriyet Daily News от 16 август 2026 г. той е в затвора от 2016 г.

Източници

  1. Hürriyet Daily News: HDP co-chair faces probe for defending ‘autonomy’
  2. Hürriyet Daily News: Probe opened for HDP co-chair’s ‘autonomy’ remarks
  3. Al Jazeera: Turkey’s Erdogan: Kurd leader’s autonomy call ‘treason’
  4. bne IntelliNews: Turkish President Erdogan calls for legal action against HDP party
  5. Human Rights Watch: Turkey: State Blocks Probes of Southeast Killings
  6. Turkish Minute: Demirtaş denies claims he has softened stance toward Erdoğan
  7. Al Jazeera: PKK to disband, potentially ending decades of conflict in Turkiye
  8. Hürriyet Daily News: DEM Party MPs call for release of Demirtaş after prison visit

Източниците на фактите са изброени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ureport.bg.