Изборите в Турция на 7 юни 2015 г.: АКП губи мнозинството, ХДП влиза в парламента

На парламентарните избори в Турция на 7 юни 2015 г. Партията на справедливостта и развитието (АКП) на президента Реджеп Тайип Ердоган остана първа, но за пръв път от 2002 г. загуби абсолютното мнозинство. Според предварителните данни тя взе 258 от 550 места, а за самостоятелно управление са нужни 276. Прокюрдската Демократична партия на народите (ХДП) преодоля 10-процентната бариера и влезе в парламента като партия. Коалиция не беше сформирана и страната гласува отново на 1 ноември 2015 г.

Резултатите от 7 юни

Избирателната активност е 83,92%, според Върховния избирателен съвет на Турция. АКП получава 40,87% от гласовете (18 867 411 гласа), Републиканската народна партия (РНП) 24,95%, Партията на националистическото действие (МХП) 16,29%, а ХДП 13,12%.

По предварителните данни, цитирани от канадския вестник The Globe and Mail, местата са разпределени така: АКП 258 (при 327 в предишния парламент), РНП 132, МХП и ХДП по 80. BBC също съобщава за 80 депутати от ХДП. Ал Джазира, която цитира предварителни данни на агенция „Анадолу“, посочва 79 места за ХДП и 81 за МХП.

Защо мнозинството се изгуби

Ердоган, който като президент трябваше да стои над партиите, води активна кампания. Целта на АКП била мнозинство, достатъчно за промяна на конституцията и въвеждане на президентска система, посочват BBC и Globe and Mail. Този план се провали.

Голяма роля играе ХДП. Партията реши да се кандидатира за пръв път не с независими кандидати, а със собствена листа, и така рискуваше да остане под 10%. Съпредседателят Селахатин Демирташ привлича и избиратели извън кюрдското малцинство, съобщи АФП, а според BBC партията е спечелила леви избиратели и противници на Ердоган, които гласуват тактически. Анализаторът Синан Улген от Edam обяснява в същия материал, че изборът е бил до голяма степен отхвърляне на президентските амбиции на Ердоган, но и послание за забавяща се икономика и неясния мирен процес с кюрдите.

Министър-председателят Ахмет Давутоглу заяви, че АКП е победител и първа в изборите. На 9 юни той подаде оставка като процедурна формалност, а Ердоган го помоли да остане до сформирането на ново правителство, съобщи BBC.

Провалът на коалиционните преговори

След обявяването на окончателните резултати АКП трябваше да състави правителство в рамките на 45 дни. Преговорите не доведоха до резултат. На 13 август 2015 г. разговорите между АКП и РНП приключиха без споразумение, обяви Давутоглу според Hürriyet Daily News. АКП предлагаше преходно правителство, което да доведе страната до предсрочни избори, а РНП искаше пълноценна коалиция за четири години. Лидерът на РНП Кемал Кълъчдароглу каза, че Турция е пропуснала историческа възможност.

През лятото ситуацията се влошава: примирието между армията и Кюрдската работническа партия (ПКК) се срива след самоубийствен атентат през юли, който убива над 30 кюрди, а по-късно атентат на митинг за мир в Анкара убива над 100 души, съобщи BBC. Властите свързаха атентата в Анкара с „Ислямска държава“.

Предсрочните избори на 1 ноември 2015 г.

Ердоган свика нови избори, след като коалиция не беше постигната. На 1 ноември АКП получи около 49,4% от гласовете и, по данни, цитирани от BBC, 317 от 550 места. Това е достатъчно за самостоятелно управление, но не и за свикване на референдум за промени в конституцията. ХДП остана над бариерата с 10,7%, но с 59 места, а МХП падна до 11,9%.

Наблюдателите на ОССЕ съобщиха, че насилието, особено в югоизточната част на страната, е ограничило възможността за кампания. Наблюдателите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа определиха кампанията като несправедлива и белязана от страх.

Референдумът през 2017 г.

Конституционните промени дойдоха по друг път. На 16 април 2017 г. Турция гласува на референдум за поправки, които премахват поста министър-председател, позволяват на президента да е партиен лидер и му дават право да издава укази и да назначава министри, пише Brookings. Според предложението, анализирано от Human Rights Watch, парламентът нараства от 550 на 600 депутати.

С „да“ гласуват 51,4%, с „не“ 48,6%, съобщи Гардиън. Спорен момент е решението на избирателния съвет да се отчитат бюлетини без печат, около 1,5 милиона на брой. Наблюдатели на Съвета на Европа и ОССЕ заявиха, че кампанията е протекла при неравни условия. Европейската комисия призова за прозрачно разследване на твърдените нередности, а премиерът Бинали Йълдъръм каза, че дебатът е приключил.

През юли 2018 г., след президентските избори от юни, Ердоган започна официално прехода към новата президентска система, според Brookings.