Гърция, Русия и „Турски поток“: търсенето на пари извън кредиторите (2015 г.)

През пролетта на 2015 г. Гърция е на ръба на неплатежоспособност, а преговорите с кредиторите за удължаване на спасителната програма буксуват. Правителството на Алексис Ципрас, дошло на власт през януари, търси по-близки отношения с Москва. В гръцката и европейската преса се появяват съобщения, че Атина разчита на руски пари. Ето кое от тях се потвърждава и как Гърция стига до нова програма с европейските кредитори.

Посещението на Ципрас в Москва

На 8 април 2015 г. Ципрас се среща с президента Владимир Путин в Кремъл. На общата пресконференция Путин заявява, че гръцкият премиер не е поискал финансова помощ. Двамата обсъждат икономически проекти, сред които продължението на газопровода „Турски поток“ от Турция към ЕС през Гърция. По думите на Путин Русия би могла да отпусне кредити за конкретни проекти, но не става дума за помощ, съобщава Novinite.

Ципрас призовава за отмяна на санкциите на ЕС срещу Русия. Путин обаче отказва изключение от руската забрана за внос на селскостопански стоки от ЕС. Тези стоки са над 40% от гръцкия износ за Русия. Ден след срещата Гърция трябва да изплати 460 млн. евро на Международния валутен фонд.

Слуховете за 5 милиарда евро

На 18 април медии, сред които Der Spiegel и Forbes, цитират гръцки служител, според когото Атина може да получи до 5 млрд. евро като „авансово плащане“ по енергийния проект. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отрича. Той припомня думите на Путин, че никой не е искал помощ, макар енергийното сътрудничество да е обсъждано, пише Novinite.

На 21 април изпълнителният директор на „Газпром“ Алексей Милер се среща с Ципрас и енергийния министър Панайотис Лафазанис в Атина. Милер заявява, че по бъдещия газопровод през Гърция ще минават 47 млрд. куб. м газ. Лафазанис се надява на споразумение „съвсем скоро“.

Меморандумът от юни

На 19 юни 2015 г. Русия и Гърция подписват меморандум за изграждане на гръцкия участък на „Турски поток“. Руският енергиен министър Александър Новак обявява, че Гърция ще получи заем за участъка. Лафазанис уточнява, че строителството, оценено на 2 млрд. евро, ще се финансира наполовина от дъщерна компания на руската банка ВЕБ и от гръцка компания.

Референдумът и третата програма

В края на юни Ципрас обявява референдум за предложението на кредиторите. На 5 юли 2015 г. над 60% от гласувалите на референдум гърци според първоначалните резултати отхвърлят условията на кредиторите от 25 юни. Седмицата преди вота банките са затворени, а тегленето от банкомат е ограничено до 60 евро на ден, пише The Sofia Globe.

Месец по-късно, на 14 август, гръцкият парламент приема нов пакет от около 93 млрд. долара от ЕС с нови данъчни увеличения и съкращения на разходите. Ципрас получава подкрепа от опозицията, тъй като около 43 от 149 депутати на СИРИЗА гласуват против или се въздържат. На 20 август той подава оставка и насрочва предсрочни избори за 20 септември. Същия ден Гърция плаща 3,4 млрд. евро на Европейската централна банка, след като получава 13 млрд. евро от Европейския стабилизационен механизъм.

Третата програма приключва през август 2018 г. Британската преса тогава отбелязва признаци на подобрение, като връщането на растежа и спада на безработицата. Тя посочва и тежкия публичен дълг като голямо предизвикателство за следващите години.