Жива верига в Тбилиси срещу сделка с „Газпром“: протестът от 6 март 2016 г.

На 6 март 2016 г. хиляди хора в Тбилиси се хванаха за ръце в жива верига, дълга близо 7 км, за да протестират срещу преговорите на грузинското правителство с руския държавен концерн „Газпром“. Акцията беше организирана от опозиционното „Обединено национално движение“ на бившия президент Михаил Саакашвили. Участниците заявиха, че покупката на руски газ би направила Грузия зависима от Русия.

Веригата от посолството до правителството

Според VOA веригата се простирала от руското посолство до седалището на правителството. Участниците носели грузински и европейски знамена, а според „Настоящее время“, проект на Радио „Свободна Европа“, и сини балони с надпис „Не на „Газпром“. Бройката на хората не е уточнена: агенциите пишат за „хиляди“.

Партията на Саакашвили обвинява Москва, че използва „Газпром“, за да попречи на сближаването на Грузия със Запада. Лидерът на опозицията в парламента Давид Бакрадзе заяви, че протестиращите са принудили правителството да направи всичко възможно, за да получи допълнителен газ от Азербайджан. Министърът на отбраната Тина Хидашели сравни акцията с „блъскане в отворена врата“, съобщи bne IntelliNews.

За какво бяха преговорите

Грузия получава по-голямата част от газа си от Азербайджан. „Настоящее время“ посочва, че страната потребява около 2 млрд. кубически метра годишно, а през 2015 г. „Газпром“ е доставил 295 млн. кубически метра. Руският газ за Армения минава през грузинска територия. Като такса за транзита Грузия получаваше 10% от количеството, предназначено за Армения.

През 2015 г. Тбилиси водеше разговори с „Газпром“ за допълнителни доставки, защото Азербайджан първоначално не можеше да увеличи обемите. Руската страна предлагаше също таксата за транзита да се плаща в пари, а не в газ. Според bne IntelliNews това би било неизгодно за Грузия, защото парите нямаше да стигат за покупка на същото количество газ.

На 29 февруари 2016 г. азербайджанската SOCAR потвърди, че ще увеличи износа за Грузия. На 4 март правителството обяви сделката с Азербайджан, а на 5 март енергийният министър Каха Каладзе съобщи, че през 2016 г. Грузия остава в рамките на стария договор с „Газпром“ и ще продължи да получава 10% от транзита.

Новият договор от 2017 г.

Темата се върна в началото на 2017 г. На 11 януари Каладзе обяви, че правителството приема предложението на „Газпром“: през първата година от двугодишния договор Грузия частично запазва плащането в газ, а през втората преминава изцяло към парично заплащане. При нужда от допълнителен газ страната щяла да плаща 185 долара за 1000 кубически метра вместо 215 долара, съобщи Civil Georgia.

„Газпром експорт“ заяви на 13 януари, че гарантира плащане за транзит на 2,0 – 2,2 млрд. кубически метра годишно през 2017 и 2018 г. Коалицията „За евроатлантическа Грузия“, в която членуват 23 граждански организации, заяви, че новите условия влошават енергийната сигурност на страната. Депутати от „Обединеното национално движение“ определиха решението като капитулация.

На 30 януари 2017 г. Каладзе потвърди, че споразумението е подписано. Цената на транзита не беше обявена: министърът заяви, че договорите са търговска тайна, съобщи Interfax.

Какво показаха данните за 2018 г.

През февруари 2018 г. грузинското министерство на икономиката публикува газовия баланс за годината. Според JAMnews в него са заложени 2,689 млрд. кубически метра, от които 99,5% внос от Азербайджан, и Грузия не предвижда покупки на руски газ. Съдържанието на договора с „Газпром“ оставаше тайно. Опозицията е завела дело в Тбилиския градски съд, за да бъде оповестен документът. Икономист от опозиционната партия и още един експерт, цитирани от JAMnews, оценяват, че паричното плащане носи на страната по-малко от предишните 10% от газа.