Орешарски спря „Южен поток“ на 8 юни 2014 г. след писмо на ЕК и среща със сенатори

На 8 юни 2014 г. министър-председателят Пламен Орешарски обяви в София, че България спира всички дейности по газопровода „Южен поток“ до пълното съответствие на проекта с правото на ЕС. Решението дойде шест дни след писмото на Европейската комисия за наказателна процедура и след среща на премиера с трима американски сенатори. На 1 декември 2014 г. Русия обяви, че се отказва от проекта.

Какво обяви Орешарски на 8 юни 2014 г.

Орешарски заяви, че е наредил да бъдат спрени всички дейности, свързани със старта на „Южен поток“, докато траят консултациите с Европейската комисия. Спирането било реакция на нейното писмо, а по-нататъшната работа щяла да зависи от тези консултации, съобщи The Sofia Globe. На въпрос какво ще стане с вече сключените договори премиерът отказал да отговори.

Според същото издание обявяването е станало след разговори с трима посетили страната американски сенатори: Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи. Местни медии съобщили, че те са възразили срещу избора на „Стройтрансгаз“ за строител на българския сухоземен участък. Собственикът на руската компания Генадий Тимченко бил под американски санкции заради анексията на Крим. На 6 юни посланикът на САЩ в София Марси Рийс предупредила, че фирми и лица, които осигуряват материална подкрепа на „Стройтрансгаз“, може да бъдат санкционирани.

BBC свърза решението с критиките на ЕС и САЩ.

Процедурата на Европейската комисия

На 2 юни 2014 г. Комисията изпрати писмо за образуване на наказателна процедура срещу България. Подозрението било за нарушение на правилата за обществени поръчки: българският участък бил възложен на „Стройтрансгаз“ и консорциум от пет български фирми без търг. България имала месец да отговори на въпросите на Брюксел.

Председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу каза на 4 юни, че образуваната процедура показва, че институцията е категорична. На 9 юни говорителката Сабине Бергер приветства спирането, съобщи БНТ.

The Sofia Globe припомня, че основното възражение на Комисията срещу „Южен поток“ било нарушение на Третия енергиен пакет. Той не позволява на доставчици като „Газпром“ да притежават инфраструктурата и изисква половината капацитет да е на разположение на трети доставчици.

Реакции в София и Москва

Лидерът на опозиционната ГЕРБ Бойко Борисов обвини Орешарски, че се опитва да заблуди едновременно Брюксел, Москва и Вашингтон и така ще провали проекта. Други опозиционни политици нарекоха епизода унижение и поискаха оставката на кабинета. Енергийният министър Драгомир Стойнев каза на 8 юни, че проектът остава необратим и важен за Европа и България, съобщи BBC.

Според руския вестник „Комерсант“, цитиран от The Sofia Globe, Министерството на енергетиката на Русия е заявило, че не е официално уведомено за спирането. Руският представител в ЕС Владимир Чижов определи действията на Брюксел като пълзящ преход към икономически санкции срещу Русия, съобщи BBC.

От „Южен поток“ до „Турски поток“

Строителството в България започна през октомври 2013 г. На 1 декември 2014 г., на посещение в Турция, Владимир Путин заяви, че Русия не може да продължи проекта, защото още няма разрешение от България. Според BBC шефът на „Газпром“ Алексей Милер по-късно потвърди, че проектът е приключен.

Президентът Росен Плевнелиев отговори, че решението може да се вземе само между Русия и ЕС. Вицепремиерът Томислав Дончев отхвърли обвиненията към България, а заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева каза, че позицията на Комисията не се е променила. Кабинетът на Орешарски вече не беше на власт. Путин каза също, че България губи около 400 милиона евро годишно от такси за транзит.

Новият проект получи името „Турски поток“. The Sofia Globe го определи като същия замисъл с нов маршрут, който завършва в Турция, а не на българския бряг. През юли 2017 г. министър-председателят Борисов каза, че България чака отговора на Комисията дали може да построи пряка тръба от Русия. През декември 2017 г. вестник Habertürk, позовавайки се на анонимен източник, писа, че Турски поток може да мине през България, а не през Гърция.

Българското продължение

По данни на Свободна Европа в края на май 2018 г. Борисов е бил в Москва, където двамата с Путин обявили, че тръбата ще мине през България. Договорът с „Аркад“ е подписан на 18 септември 2019 г. за 1,102 млрд. евро без ДДС. Линейната част е въведена в експлоатация в края на 2020 г. През юни 2021 г. Свободна Европа писа, че проектирането и строителството на 474-километровата тръба струват 2,15 млрд. лв. без ДДС, а двете компресорни станции – 350 млн. лв. без ДДС. Общата сума наближавала 3 млрд. лв. без ДДС. Според изданието Министерството на енергетиката е посочило, че „позитивните ефекти от осъществената инвестиция са надценени“.

На 1 януари 2021 г. в Сърбия беше открит сръбският участък на газопровода. N1 пише, че Сърбия и България наричат тази част „Балкански поток“. Според Свободна Европа обаче Борисов е спрял да използва това име през лятото на 2020 г., а външните партньори на България продължавали да говорят за „българската част на „Турски поток“.