Единният антикорупционен орган: планът от 2015 г. и какво последва до 2026 г.

През пролетта на 2015 г. правителството представи нова антикорупционна стратегия, която предвиждаше един орган да замени няколко институции. Идеята съвпадаше с препоръката на Европейската комисия от януари 2015 г. да има единна институция, която да координира борбата с корупцията. Първоначалният срок за старта на органа беше 1 януари 2016 г. Законът обаче беше приет на 20 декември 2017 г., а самият орган променя формата си през 2023 и 2026 г.

Препоръката на Брюксел

На 28 януари 2015 г. Европейската комисия публикува доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. Според The Sofia Globe в него се казва, че от юли 2012 г. насам напредъкът на България е „още недостатъчен и крехък“. Комисията препоръча една институция да координира борбата с корупцията и отбеляза, че много малко дела за корупция и организирана престъпност са стигнали до край в съда. Вицепремиерът Меглена Кунева коментира, че докладът е най-критичен към Висшия съдебен съвет.

Планът от април 2015 г.

По данни на БНР, на 6 април 2015 г. вицепремиерът Меглена Кунева и министърът на правосъдието Христо Иванов представиха Стратегията за превенция и противодействие на корупцията 2015–2020 г. Новият орган трябваше да обедини структури, сред които Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Той трябваше да започне работа най-късно от 1 януари 2016 г.

Органът щеше да проверява имуществото на висши длъжностни лица и да следи за конфликти на интереси. Първият му приоритет според БНР щеше да е наблюдението на 7670 души на най-високи административни постове. Предвиждаше се вицепремиер да бъде национален координатор по борбата с корупцията, а граждани, чиито сигнали са довели до осъдителни присъди, най-вероятно щели да получават процент от сумата, както в Румъния. Вътрешният министър Румяна Бъчварова изрази сериозен скептицизъм и каза, че не бива да се очакват сериозни резултати.

Законът от декември 2017 г.

На 20 декември 2017 г. парламентът прие на второ четене всички текстове на новия закон, съобщи БНТ. Той създава един орган: Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Ръководството ѝ се избира от Народното събрание, членовете минават проверка за почтеност, а анонимни сигнали комисията не разглежда.

От затварянето на механизма до новия закон през 2026 г.

На 15 септември 2023 г. Европейската комисия официално закри Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния. Последният доклад за България беше от октомври 2019 г., а оттогава страната е част от годишния доклад за върховенството на закона, съобщи БНТ.

Шест дни по-късно, на 21 септември 2023 г., парламентът прие на второ четене закон, който разделя органа на две. Новата Комисия за противодействие на корупцията трябваше да има трима членове с шестгодишен мандат, избирани с мнозинство от две трети. Старият орган се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество. По данни на The Sofia Globe промените бяха свързани с условията за плащания по Плана за възстановяване и устойчивост.

На 28 януари 2026 г. парламентът прие на второ четене поправки в Закона за Сметната палата, внесени от ГЕРБ-СДС, които закриват комисията. The Sofia Globe съобщава, че Европейската комисия е задържала част от плащане по плана, защото България не е изпълнила условието да създаде ефективен антикорупционен орган. Критиците твърдят, че комисията е била използвана срещу политически противници на мнозинството. Функциите ѝ преминават към главната дирекция за борба с организираната престъпност в МВР и към Сметната палата, а разследването на корупция по високите етажи – към следствието.

На 29 май 2026 г. депутатите приеха на второ четене нов закон за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. Той създава петчленна комисия. Според БТА по един член избират Народното събрание, Висшият адвокатски съвет, Върховният касационен съд и Върховният административен съд, а един назначава президентът. Законът е влязъл в сила на 5 юни 2026 г., а парламентът е трябвало да избере своя член до 5 юли, съобщи агенцията.