Взривът в „Миджур“ край Горни Лом: кой отговаря за 15-те жертви

Късно следобед на 1 октомври 2014 г. взрив унищожи две сгради на завода за взривни вещества „Миджур“ край село Горни Лом във Видинско и остави огромен кратер. На площадката в момента на експлозията са били 15 души и никой от тях не оцеля. Заводът работеше по договори за обезвреждане на противопехотни мини. Наказателното дело завърши на първа инстанция с оправдателна присъда, а през 2024 г. Върховният административен съд окончателно осъди държавата да плати обезщетение на близките на една от жертвите.

Денят след взрива

На 2 октомври съдбата на работниците още не беше ясна. Министърът на труда и социалната политика Йордан Христосков съобщи, че на мястото е имало 15 души. Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Николай Николов заяви, че огледът не е открил признаци на живот и надеждата за оцелели е малка. Отломки бяха открити на повече от 600 метра от мястото. Измерванията на Гражданска защита не показаха изпускане на токсични вещества във въздуха и водата, а за жителите на селото нямаше опасност (БНТ).

Прокуратурата запечата административната сграда на завода, претърси софийския офис на фирмата собственик и иззе документи. Разследването се координираше лично от главния прокурор, а на място беше изпратен втори екип следователи от Националната следствена служба.

Какво беше известно отпреди

Заводът имаше лиценз за производство и преработка на боеприпаси. Само три седмици преди трагедията, на 10 септември 2014 г., проверка беше установила, че условията на работа и процесите са под изискваните стандарти. Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров уточни, че са открити пропуски в технологията на производство и в съхранението на боеприпасите. Взривът беше третият сериозен инцидент в завода от 2007 г. насам (БНТ).

След взрива излязоха наяве и условията на труд. В коментар от февруари 2021 г. сайтът „Тоест“ ги обобщава така: работниците не са получавали дори защитно облекло, заплатите са били 240 лв. при минимална работна заплата 340 лв., а инспекцията по труда е установила системни нарушения. Изданието отбелязва и мълчанието на синдикатите и на службата на МВР, която контролира общоопасните средства. Това са три различни линии на отговорност: работодателят, трудовият контрол и разрешителният режим за взривни вещества. Следващите части показват кои от тях стигнаха до съд.

Мините от Гърция

По-късно гражданското дело изясни произхода на взривоопасния материал. Става дума за 1,6 млн. противопехотни мини, внесени от Гърция. По договор между гръцката Akmon SA и българската „Видекс“ АД българската фирма е трябвало да ги обезвреди и безопасно да ги унищожи по стандарта на НАТО STANAG 4518 чрез технология на стопяване. Според договора „обезвреждане“ означава пълно и безопасно унищожаване на мините, включително на взрива и детонатора.

Ищците твърдяха, че още на 6 юли 2008 г. четири неправителствени организации са поискали намеса на Министерския съвет, но той не е спрял обезвреждането на мините на българска територия (БНТ).

Наказателното дело: оправдателна присъда

На 19 юни 2018 г. Окръжният съд във Видин оправда по всички обвинения четиримата подсъдими за взрива. Делото се гледаше при закрити врати. Прокурор Мирослав Костов заяви, че прокуратурата ще протестира присъдата пред Софийския апелативен съд (БТА).

Гражданското дело: отговорна е държавата

Близо десет години след взрива Върховният административен съд постанови окончателно решение по иск на трима наследници на една от загиналите, М. Ангелова. Министерският съвет и Министерството на околната среда и водите трябва да им платят солидарно по 150 000 лева неимуществени вреди, заедно със законната лихва от деня на инцидента. Така общата сума надхвърля 450 000 лева. ВАС отмени решението на Административния съд във Видин, който беше отхвърлил исковете по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (БНТ).

Мотивите на съда са насочени не към технологията в завода, а към сделката. Според върховните съдии прехвърлянето на мините по договора между Akmon SA и „Видекс“ АД е нарушило Конвенцията за забрана на противопехотните мини (Отавската конвенция). Тя позволява мините да се прехвърлят, за да бъдат унищожени, но не и за да бъдат обезвредени по друг начин. Междуведомствената комисия не е трябвало да разрешава сделката, а „Видекс“ не е трябвало да получава лиценз. Договорните условия са несъвместими с международните задължения на държавата, които изискват мините да се унищожават.

С това решение съдът отговори на част от въпроса, зададен в първите дни след трагедията. Отговорността на държавата е установена, а за отговорността на конкретни хора в наказателното производство първата инстанция се произнесе с оправдателна присъда.