Бившият шеф на НАП и делото срещу Гриша Ганчев: как приключи „захарното“ дело

На 4 август 2015 г. Специализираният наказателен съд даде ход на делото срещу бизнесмена Гриша Ганчев, собственик на групата „Литекс“. Едно от обвиненията срещу него беше, че през май 2012 г. е заплашил с убийство тогавашния изпълнителен директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов. В деня на първото заседание обаче самият Стефанов заяви пред журналисти, че всъщност никога не е бил заплашван от Ганчев. Седем години по-късно делото приключи с окончателна оправдателна присъда.

Обвиненията от 2012 г.

Ганчев беше задържан на 29 май 2012 г. Специализираната прокуратура му повдигна две обвинения. Първото беше за ръководене на организирана престъпна група за данъчни престъпления при търговията със захар. Второто – за закана за убийство срещу шефа на НАП.

Според обвинението заканата не е била отправена лично към Стефанов. Тя е била изречена в телефонен разговор с друг човек и записана със специални разузнавателни средства. Ганчев отрече участие в схемата с ДДС. Думите си не отрече, но заяви, че публикуваната разпечатка събира изрази от няколко различни разговора. Той определи делото като скалъпено. Той беше освободен срещу гаранция от 500 000 лв. – рекордна сума към онзи момент.

Захарта от Бургас и Девня

Прокуратурата твърдеше, че групата е продавала без фактури захар, произведена в заводите на „Литекс Комерс“ в Бургас и Девня, и така е укрила данъци за над 711 000 лв. Подсъдими по делото бяха Ганчев, синът му и още осем души.

Присъдите

На 2 март 2020 г. Специализираният наказателен съд оправда Ганчев по всички обвинения, включително за заканата към Стефанов. Оправдан беше и синът му. Условна присъда от три години получи само един от подсъдимите. Председателят на състава подписа решението с особено мнение. През януари 2022 г. и апелативният спецсъд потвърди оправдателната присъда, като намали наказанието на единствения осъден на две години.

На 9 юни 2022 г. Върховният касационен съд окончателно оправда Ганчев, сина му и още седем подсъдими. Съдът прие, че по договорите за отговорно пазене експедирането на захарта не е продажба и затова не е възникнало данъчно събитие, за което да се издава фактура. Пратките са били придружени с документи, а когато собствеността по-късно е прехвърлена, това е станало с фактури и плащания. Според публикациите договорите са сключени, защото покривите на складовете в двата завода текат и захарта е трябвало да бъде преместена.

Доказателствата от специални разузнавателни средства за данъчните престъпления не бяха приети, защото законът не позволява използването им за разкриване на такива престъпления. Върховната касационна прокуратура не поддържа обвиненията за заканата към Стефанов и за ръководене на престъпна група.

Отворени въпроси

Делото беше започнато с голям шум, с арести и рекордна гаранция, а завърши без нито едно доказано обвинение срещу главния подсъдим. Основният свидетел за заканата отрече, че е бил заплашван, а записите от специални разузнавателни средства не бяха приети като доказателство за данъчните престъпления. Остава въпросът защо прокуратурата е изградила обвинението си върху средства, които законът не позволява за такива престъпления.