Върховният съд на Гърция отказа да екстрадира осемте турски военни (2017 г.)

На 26 януари 2017 г. Върховният съд на Гърция отказа да екстрадира в Турция осем военнослужещи, които кацнаха с хеликоптер в Александруполис в деня след опита за преврат през юли 2016 г. и поискаха убежище. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Съдът разпореди осемте да бъдат освободени от полицейския арест, съобщиха Novinite и Al Jazeera. Анкара го определи като политически мотивирано.

Какво реши съдът

Според AFP, цитирано от Gulf Times, съдът е приел, че независимо от евентуалната вина на осемте и от тежестта на обвиненията екстрадицията не може да се приложи, защото правата на търсените биха могли да бъдат отнети или ограничени.

Защитата е изтъкнала опасността от нечовешко и унизително отношение, както и възможното връщане на смъртното наказание в Турция, обясни пред Al Jazeera адвокатът на осемте. Съгласно Европейската конвенция за екстрадицията, на която Турция е страна, не се допуска екстрадиция за политически или военни престъпления, а Гърция има право да откаже, когато деянието се наказва със смърт, пише Al Jazeera.

Осемте са военнослужещи, които отричат участие в опита за преврат и твърдят, че животът им е в опасност в Турция. Преди решението на Върховния съд апелативният съд излезе с противоречиви решения: в три отделни заседания с различни съдии той защити петима от тях и разпореди връщането на другите трима, съобщи Gulf Times.

Реакцията на Анкара

Турското външно министерство нарече решението политически мотивирано и заяви, че въздействието му върху двустранните отношения и сътрудничеството в борбата с тероризма ще бъде подложено на цялостна преценка. То добави, че ще използва всички правни средства, за да постигне екстрадицията и наказателното преследване на военните, пише Euronews. Турция издаде заповеди за арест на осемте.

На следващия ден, 27 януари, министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу заяви, че Турция може да прекрати споразумението за обратно приемане на мигранти от Гърция, съобщи Novinite по Daily Sabah. Гръцкият министър на правосъдието Ставрос Контонис по-рано през януари бе казал, че правителството ще уважи всяко решение на съда, отбелязва Gulf Times.

Какво стана с осемте

Отделно от екстрадицията продължи и процедурата по убежището: в края на декември 2017 г. един от осемте получи убежище от административна комисия, а гръцкото правителство обжалва, съобщи Al Jazeera. През януари 2018 г. говорителят на правителството Димитрис Цанакопулос заяви, че ако бъде внесено искане за екстрадиция на осемте към трета държава, окончателното решение ще е на гръцките съдилища. Според него правният им статут в Гърция зависи от това дали ще получат статут на бежанци, пише Euronews. Към тази дата гръцките съдилища вече бяха блокирали две искания на Турция за екстрадиция.

Българският случай от 2016 г.

През август 2016 г. България предаде на Турция турски бизнесмен, когото Анкара подозира във връзки с движението на Фетхулах Гюлен. Според МВР той е експулсиран, защото е пребивавал в страната повече от три месеца без валидни документи. Искането за екстрадицията му е внесено на 15 февруари 2016 г. На 9 март Софийският градски съд го отхвърли, а 20 дни по-късно Софийският апелативен съд потвърди решението. На 29 юли президентската администрация отказа политическо убежище на мъжа, на 9 август бе издадена заповед за експулсирането му, на 10 август той бе задържан при рутинна проверка на полицейски патрул в София и няколко часа по-късно бе предаден на Турция на граничния пункт Капъкуле, съобщи БТА.

Заместник-главният секретар на МВР Георги Арабаджиев обясни, че екстрадицията е наказателно производство, а експулсирането - административно, и двете нямат връзка. Той отрече предаването да е следствие от договорка между България и Турция. На 18 октомври 2016 г. граничната полиция съобщи, че от началото на годината България е върнала на Турция 72 турски граждани, съобщи The Sofia Globe.