АЕЦ „Белене“ – закопаното: 601 млн. евро и два реактора в склад
Как България спря АЕЦ „Белене“, плати 601,6 млн. евро на „Атомстройекспорт“, не продаде реакторите на Украйна и заложи на AP1000 в Козлодуй.

Есента на 2016 г. беше моментът, в който „Белене“ окончателно се превърна от проект в сметка. Парламентът гласува пари, Националната електрическа компания (НЕК) се отказа да обжалва арбитражното решение и в началото на декември преведе 601,6 млн. евро на руската „Атомстройекспорт“. Срещу това България получи оборудването за два реактора, които десет години по-късно все още не са монтирани никъде. Междувременно държавата обсъди продажбата им на Украйна, отказа се и заложи на американска технология за нови блокове в Козлодуй.
Как беше спрян проектът
„Атомстройекспорт“, дъщерна компания на руската държавна корпорация „Росатом“, беше избрана да построи на Дунава два реактора по 1000 мегавата. Правителството спря проекта с решение от март 2012 г. Дотогава България вече беше похарчила около 1,8 млрд. долара, а общата цена се оценяваше на около 11,8 млрд. долара, пише Радио Свободна Европа. Проучване на HSBC, поръчано от правителството, сочеше разходи над 10 млрд. евро.
БСП събра над половин милион подписа за рестарт и през януари 2013 г. се стигна до референдум. Мнозинството от гласувалите подкрепи нова ядрена мощност, но заради ниската активност резултатът не беше задължителен и въпросът се върна в Народното събрание. На 27 февруари 2013 г. депутатите потвърдиха решението от 2012 г. със 114 гласа „за“ и 40 „против“. Предложението на социалистите за възобновяване падна с 96 гласа „против“ и 33 „за“.
Арбитражът: поискани 1,2 млрд., платени 601,6 млн. евро
„Атомстройекспорт“ заведе дело за 1,2 млрд. евро за поръчаното и неплатено оборудване. През юни 2016 г. Международният арбитражен съд към Международната търговска камара осъди НЕК. Руската компания обяви сума от 620 млн. евро. Меморандум на адвокатската кантора White & Case, публикуван от правителството, разкри разбивката:
| Претенция на „Атомстройекспорт“ | Присъдено |
|---|---|
| Неплатени фактури | 212,5 млн. евро |
| Завършени етапи от проекта | 27,2 млн. евро |
| Незавършено производство | около 347,7 млн. евро |
| Пропуснати ползи (поискани 263 млн.) | 32,5 млн. евро |
| Ескалация на разходите (84 млн.) и обем на работите (168 млн.) | отхвърлени |
Арбитрите приеха прихващане на неусвоени аванси от 76,1 млн. евро в полза на НЕК, но вместо поисканите 121 млн. евро за старото оборудване на площадката ѝ присъдиха около 880 000 евро. Кантората посъветва компанията да не обжалва пред швейцарски съд, защото основанията са ограничени, а дневните лихви продължават да текат.
На 28 септември 2016 г. парламентът прие закон, който позволи държавата да даде парите на НЕК. Трибуналът в Женева коригира изчислителна грешка от 20,9 млн. евро и окончателната сума стана 601 617 133 евро, с лихва от 130 000 евро на ден до плащането. На 26 октомври 2016 г. двете компании подписаха споразумение: при плащане до 15 декември руската страна се отказва от натрупаните 23,8 млн. евро лихви. Парите бяха преведени на 8 декември, след като Европейската комисия одобри помощта по правилата за държавните помощи.
Реакторите: платени, доставени, неизползвани
Към момента на споразумението единият реактор беше завършен, а другият – готов на 90%, съобщи БТА. Оборудването за ядрения остров е произведено и доставено през 2017 г. и оттогава се съхранява, пише World Nuclear News.
На 7 юни 2018 г. парламентът със 172 гласа „за“ и 14 „против“ даде мандат на кабинета да търси стратегически инвеститор, при условие че няма държавни гаранции и дългосрочни договори за изкупуване на тока. Интерес проявиха „Росатом“, китайската CNNC и френската Framatome. Инвеститор не беше избран, а през 2023 г. правителството официално прекрати плановете за централата.
През юли 2023 г. Народното събрание възложи на правителството да преговаря за продажба на оборудването на Украйна. Идеята беше двата реактора ВВЕР-1000 да довършат блокове 3 и 4 на Хмелницката АЕЦ. На 12 февруари 2025 г. Върховната рада одобри покупката, а българската цел беше да си върне поне около 600 млн. евро. По данни на украинския депутат Андрий Жупанин Киев е предлагал 600 млн. долара, а София е искала почти 700 млн. долара. През април 2025 г. вицепремиерът Атанас Зафиров обяви, че реакторите няма да бъдат продавани.
През септември 2026 г. Министерският съвет разреши преконсервацията на оборудването да продължи с руско техническо ръководство. Дерогацията е само за съхранение и поддръжка. През октомври премиерът Румен Радев предложи реакторите да останат в България и централата да се строи в „Белене“ с участието на Украйна и с подкрепата на ЕС и САЩ. Към 14 октомври 2026 г. за тази идея нямаше обявени схема на финансиране, цена, междудържавен договор или срок.
Козлодуй 7 и 8: американската алтернатива
Докато руското оборудване стои в склад, държавата развива друг проект. На 4 ноември 2024 г. Westinghouse, Hyundai Engineering & Construction и „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ подписаха договор за инженерни услуги за два реактора AP1000 на площадката в Козлодуй. Договорът беше за 12 месеца и обхваща проектиране, подготовка за лицензиране и планиране.
На 20 май 2026 г. компаниите обявиха 14-месечно удължаване на договора. През това време трябва да напредне проектът, съобразен с площадката, да продължи лицензирането и да се изготви по-точна оценка на цената и графика. С тази оценка окончателното инвестиционно решение ще бъде внесено в парламента. Етапът на проектиране, доставки и строителство (EPC) е планиран за 2027 г. По оценка на проектантската компания строителството ще генерира 9,12 млрд. евро икономически растеж.
Какво предстои
- До средата на 2027 г.: изтича удълженият договор за инженерни услуги в Козлодуй и се очаква окончателното инвестиционно решение да бъде внесено в Народното събрание.
- 2027 г.: планираният преход към EPC договор за 7 и 8 блок.
- „Белене“: оборудването остава на площадката под режима на дерогацията от септември 2026 г. Нито продажба, нито строителство са решени.
Източници и справки
- The Sofia Globe: Bulgarian MPs shut down Belene proposal in Parliament (27.02.2013)
- NucNet: Bulgaria Ordered To Pay Russia €620 Million Over Belene Termination (20.06.2016)
- The Sofia Globe: Bulgaria’s NEK will not appeal Belene arbitration ruling (29.09.2016)
- БТА: National Electric Company, AtomStroyExport Sign Settlement of Financial Relations on Belene N-Plant Project (26.10.2016)
- The Sofia Globe: Bulgaria’s NEK settles arbitration damages for shelved Belene nuclear plant (09.12.2016)
- The Sofia Globe: Bulgarian Parliament gives Cabinet mandate to seek Belene nuclear plant investor (07.06.2018)
- Радио Свободна Европа: Bulgaria Moves To Revive Russian Nuclear Project Suspended In 2012
- БТА: Parliamentary Energy Committee Obliges Energy Ministry to Negotiate with Ukraine on Sale of Belene NPP Equipment (05.07.2023)
- World Nuclear News: Ukraine's parliament approves reactor equipment purchase from Bulgaria (12.02.2025)
- Forbes България: България няма да продава реакторите от АЕЦ “Белене” на Украйна (15.04.2025)
- Факти.бг: Украйна иска реакторите от Белене, но сделка няма (14.10.2026)
- Westinghouse: Westinghouse Signs Contract for Engineering of AP1000 Reactors in Bulgaria (04.11.2024)
- AmCham Bulgaria: Westinghouse, Hyundai and KNPP – NB Provide Update on Kozloduy Project (20.05.2026)
Текстът следва публичните източници по-горе; ако видите разминаване с тях, пишете ни. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ureport.bg.