Съдбата на Белене и завой към технологиите на Westinghouse в Козлодуй

Българската ядрена енергетика преминава през дълъг и сложен път на трансформация, чиято най-нова глава поставя фокуса върху площадката в Козлодуй и американската технология AP1000. Проектите за развитие на атомния сектор у нас носят десетилетна история, изпълнена с политически обрати, замразявания и финансови спорове. Днешната картина в енергетиката се определя от окончателното изоставяне на старите планове за строеж на брега на Дунав край Белене и преориентирането към нови мощности.

Този завой идва след десетилетия на несигурност около проекта Белене, който официално бе прекратен през 2023 година. Вместо това държавната политика се насочва към изграждането на нови блокове 7 и 8 в действащата атомна централа в Козлодуй, за които се предвижда използването на реактори от типа AP1000. Историческият преглед показва, че площадката край Белене е одобрена още през 1981 година с цел да замести извежданите от експлоатация малки реактори в Козлодуй, изисквани като условие за членството в Европейския съюз (премахване на излишната пунктуация и уточняване на контекста) на страната в Европейския съюз.

Хроника на един дългогодишен проект и неговото замразяване

Основите на бъдещата централа край Белене са положени през 1987 година по проект на съветски и български институти за изграждане на четири блока с реактори VVER-1000. Строителството обаче е преустановено през 1990 година поради политическите промени и липсата на финансиране, след което е извършвана само консервация. През следващите десетилетия темата периодично се завръща в дневния ред на управляващите, съпроводена от опити за привличане на стратегически инвеститори.

През 2010 година правителството обявява безсрочно замразяване на строителството поради несигурност около възвръщаемостта на инвестициите, въпреки подписания по-късно меморандум с руската страна. Неуспешните преговори за намаляване на стойността на проекта водят до неговото прекратяване от парламента през март 2012 година. Проведен е и национален референдум в началото на 2013 година, при който голяма част от гласувалите поддържат изграждането на нова централа, но активността остава под прага за задължителни законни последици.

Съдбата на доставеното оборудване и промяната в Козлодуй

През годините България инвестира значителни средства в купуването на скъпо ядрено оборудване за нереализирания проект, чиято стойност достига стотици милиони евро. Въпреки че първоначално е обмислян вариант част от тези части да бъдат използвани за евентуален седми блок в Козлодуй, тази опция впоследствие е отхвърлена. Вместо това се стига до развитие на международни сделки с неизползваните компоненти.

Парламентът на Украйна одобрява план за закупуване на неизползваното оборудване с реактори VVER-1000 от отменения проект Белене, което да бъде интегрирано в ядрената централа Хмелницки. Така дълго съхраняваните части на брега на Дунав намират реализация извън страната. Междувременно площадката в Козлодуй остава единствената действаща ядрена мощност в региона, управляваща два работещи реактора VVER-1000, след като по-старите малки блокове от първи до четвърти бяха спрени преди присъединяването към Европейския съюз.

Какво означава това за бъдещето на енергийния сектор

Преходът към нови технологии в Козлодуй чертае нова стратегическа рамка за българската енергетика през следващите години. Отказът от руския ядрен модел и насочването към западна технология отчита както геополитическите реалности, така и строгите европейски изисквания за безопасност и диверсификация. За българските потребители и икономика това означава дългосрочно обвързване с нови стандарти в производството на базови енергийни мощности.

Процесът по изграждане на нови блокове изисква мащабни инвестиции, ясни финансови механизми и дългосрочно планиране, за да се гарантира енергийната сигурност на страната след евентуалното изтичане на жизнения цикъл на сегашните мощности. Опитът от изминатите десетилетия доказва, че ядрените проекти в България са сред най-сложните и дългосрочни решения, които изискват широк политически консенсус и експертна прозрачност.