Славяни ли са българите генетично? Какво показват изследванията на ДНК

Тезата, че българите „генетично не са славяни“, се появява периодично в публичния разговор. Обикновено тя се позовава на изследвания на български и италиански генетици, публикувани през 2012 и 2013 г. Какво всъщност показаха тези изследвания и какво добави по-новата наука за древната ДНК от Балканите?

Мъжката линия: изследването в PLOS ONE от 2013 г.

През март 2013 г. списанието PLOS ONE публикува статия на Карачанак и съавтори за Y-хромозомата при 808 български мъже. Y-хромозомата се предава от баща на син и показва само бащината линия. Изследването е финансирано от българския Фонд „Научни изследвания“ и одобрено от етичната комисия на Университета в Павия.

Авторите установяват, че почти целият български мъжки генофонд принадлежи към западноевразийски хаплогрупи (групи от сродни генетични линии). Най-чести са I-M423 (20,2%) и E-V13 (18,1%), които са характерни за Югоизточна Европа. На трето място е R-M17 със 17,5%. Хаплогрупите, типични за Близкия изток, са около 19%. Линиите C, N и Q, характерни за тюркоезичните народи от Алтай и Централна Азия, са едва 1,5%.

При сравнението с други народи българите попадат сред европейските популации, с особена близост до съседите си от Балканите и Гърция. Изследването не дава отделна оценка колко „славянски“ са българите. Авторите стигат до извода, че общ бащин произход между прабългарите и тюркоезичните народи от Централна Азия или не е съществувал, или е бил пренебрежимо малък. Този извод те свързват с исторически и езиковедски публикации, които смятат прабългарите за многобройни и с нетюркски език. Тези исторически тези не са предмет на самото генетично изследване.

Майчината линия: митохондриалната ДНК

Година по-рано, през 2012 г., същият екип публикува в International Journal of Legal Medicine анализ на митохондриалната ДНК на 855 българи. Тя се предава по майчина линия. Резултатът е сходен: преобладават западноевразийските линии, а генофондът е еднороден в цялата страна.

В анализа на главните компоненти българите се нареждат между източноевропейските и средиземноморските популации. Авторите тълкуват средиземноморската следа като наследство от траките, а източната – като принос на прабългарите и на славяните, дошли от Североизточна Европа. Тоест изследването не изключва славянски принос, а го включва сред източниците.

Древната ДНК от 2023 г.

През 2023 г. списание Cell публикува изследване на Оладе (Olalde) и съавтори с геномни данни на 136 души, живели на Балканите през I хилядолетие. Анализът включва и по-рано публикувани данни от днешна България. Авторите проследяват масовото пристигане на хора, генетично близки до днешните славяноезични народи от Източна Европа, след края на римския контрол. Според тях този приток е дал между 30 и 60% от произхода на балканското население и е една от най-големите трайни демографски промени в Европа в епохата на Великото преселение.

Когато авторите моделират съвременните народи, сърби, хървати, българи и румънци показват сходен състав: около 50–60% източноевропейски произход, смесен с наследство от балканското население от желязната епоха. При гърците от континента този дял е 30–40%, а на егейските острови е 4–20%.

Защо гените не отговарят на въпроса „кои сме“

Названието „славяни“ обединява народи преди всичко по език и култура. Дори авторите от 2013 г. отбелязват, че съвременният български език има славянска основа. Генетичните изследвания описват нещо друго: биологичния произход, който при българите се оказва смесен. Изследването от 2013 г. показва, че мъжките линии на българите са близки до тези на балканските им съседи. Изследването от 2023 г. показва значителен източноевропейски дял, който българите споделят със сърби, хървати и румънци. Нито едно от тези изследвания не съдържа извод, че българите „не са славяни“.