Ти създаваш новините!
Нокаут

Генно модифицирани вируси и слънчевата енергия: опитът на MIT от 2015 г.

През октомври 2015 г. учени от MIT използваха генно модифицирани вируси, за да ускорят преноса на енергия от светлината. Какво показа опитът и докъде стигнаха рекордите.

От Редакция на Ureport Публикувано: 3 мин. четене
Тънкослоен перовскитен слънчев елемент и тандемен елемент перовскит върху силиций
Снимка: National Renewable Energy Laboratory · Public domain, източник

През октомври 2015 г. екип от Масачузетския технологичен институт (MIT) и италианската енергийна компания Eni съобщи за необичаен опит. Учените използваха генно модифицирани вируси, за да подредят молекули, които улавят светлина, така че енергията да се пренася по-бързо. Резултатът беше публикуван в списание Nature Materials. Той не създаде нов слънчев панел, но показа как квантовите ефекти от фотосинтезата могат да бъдат пренесени в изкуствен материал.

Какво прави растението по-добре от панела

При фотосинтезата енергията на слънчевата светлина се пренася от молекулите, които я улавят, до т.нар. реакционни центрове. Според MIT News този пренос става с почти 100% ефективност, много по-добре от най-добрите слънчеви елементи.

Механизмът е следният. Фотон попада върху хромофор, молекула, която поглъща светлина. Хромофорът създава екситон, квантова частица енергия. Екситонът прескача от хромофор на хромофор, докато стигне до реакционния център. Ако прескачанията са случайни, част от енергията се губи. Квантовите ефекти обаче позволяват на екситона да „опитва“ няколко пътя едновременно и да се държи по-скоро като вълна, отколкото като частица. За целта хромофорите трябва да са на точно определено разстояние един от друг. Специалистът по квантова теория проф. Сет Лойд нарича това „квантов ефект на Златокоска“.

Ролята на вируса

Тук идва работата на професор Анджела Белчър, която от години използва генно модифицирани вируси за задачи, свързани с енергията. Екипът програмира вирус да се свързва със синтетични хромофори, в случая органични багрила. След това създаде много варианти на вируса с малко различно разстояние между тях и избра най-добрите.

Чрез лазерна спектроскопия и компютърно моделиране изследователите показаха, че при стайна температура в материала действат както квантови, така и класически механизми на пренос. Според резюмето на статията генетичните промени удължават разстоянието, което екситоните изминават, с около 68%. MIT News описа резултата като повече от двойно ускоряване на екситоните.

В изследването участват 17 автори от MIT, Eni и университетите във Флоренция и Перуджа. Работата е финансирана от Eni чрез Енергийната инициатива на MIT.

Доказателство на принципа, а не панел

Самите автори определиха резултата като доказателство на принципа, а не като практическа система. Модифицираните вируси улавят и пренасят енергията на светлината, но не я превръщат в ток. За това в края на вируса трябва да се добави реакционен център. Според екипа подходът може в бъдеще да доведе до евтини и ефективни слънчеви елементи или до катализ с помощта на светлина.

Рекордите при слънчевите елементи

Американската национална лаборатория, позната като NREL, а днес като NLR, води от 1976 г. таблица с рекордните ефективности на изследователски слънчеви елементи. Включват се само резултати, потвърдени от независими лаборатории при стандартни условия.

Според данните на лабораторията към 2014 г. най-високата ефективност е 46,0%. Тя е постигната от многослоен елемент с концентрирана светлина, разработен от Soitec, CEA и института „Фраунхофер“. През 2022 г. институтът „Фраунхофер“ вдига рекорда до 47,6%. При елементите без концентратор най-бързо напредват тандемите от перовскит върху силиций. Техният рекорд е 35,2% и е постигнат от компанията LONGi през 2026 г.

Модифицираните вируси не фигурират в таблицата. Те остават лабораторен модел за това как природата пренася енергия.

Източници

  1. MIT News: Quantum physics meets genetic engineering
  2. Europe PMC: Park et al. (2016) Enhanced energy transport in genetically engineered excitonic networks (Nature Materials)
  3. NLR (бивша NREL): Best Research-Cell Efficiency Chart
  4. NLR: Research-cell efficiency data table

Текстът следва публичните източници по-горе; ако видите разминаване с тях, пишете ни. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ureport.bg.