Цветанов предложи тест за наркотици при профилактичните прегледи на учениците

Профилактичните прегледи на учениците при личния лекар да включват и тест за наркотици. С това предложение излезе председателят на парламентарната група на ГЕРБ и на комисията по вътрешна сигурност Цветан Цветанов. Той го направи на кръгла маса за борбата с наркотичната зависимост около Международния ден срещу наркоманиите, 26 юни 2016 г. Идеята беше отразена от "Стандарт" и Fakti.bg.

Какво предложи Цветанов

Бившият министър на вътрешните работи заяви, че навременната намеса може да запази много деца чисти от наркотици. Според него борбата със зависимостите не е задача само на една институция. Цветанов призова всички институции да работят заедно срещу употребата и трафика на наркотици, а родителите да бъдат включени в превенцията. Той обеща, че парламентът ще подкрепя всяка разумна мярка, която намалява зависимостта. Напомни и за опитите на депутати да бъде легализирана марихуаната. Мнозинството, каза той, ще бъде против.

Идеята се появи месец преди да влезе в сила новият Закон за предучилищното и училищното образование, на 1 август 2016 г. Председателката на образователната комисия Милена Дамянова посочи, че в него има мерки за превенция в училище. Задължителен медицински тест за наркотици законът не въвежда.

Предложението на Цветанов не беше законопроект. Не беше казано кой ще плаща тестовете, по какви правила ще се правят, кой ще вижда резултатите и какво ще следва при положителна проба. Профилактичните прегледи на децата се плащат от Здравната каса. Ако тестът стане част от тях, това изисква промяна в обхвата на прегледите, а не само политическо решение.

Възраженията

Идеята веднага срещна критики. Една от най-острите дойде от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). На 6 юли 2016 г. там излезе текст на Димитър Карагегов от Българското либертарианско общество, привърженик на легализацията. Статията е позиция, а не изследване, но събира основните доводи срещу масовото тестване:

• обичайните тестове не откриват новите синтетични вещества, а учениците могат да се насочат именно към тях;
• различните вещества остават в урината различно дълго, от часове до седмици, и резултатът подвежда;
• някои лекарства дават фалшиво положителен резултат и дете може да бъде заклеймено несправедливо;
• по изчисление на автора еднократно тестване на 100 000 ученици би струвало над 4 млн. лв.;
• страхът от наказание кара тийнейджърите да крият проблема и да не търсят помощ, например при предозиране.

Някои от тези аргументи повтарят позиции на педиатрични организации в чужбина. Други, като твърдението за корупционен интерес, остават без доказателства.

Какво стана после

Задължителен тест за наркотици при профилактичните прегледи на учениците не беше въведен. През февруари 2019 г. проф. Юлия Николова каза в интервю за Труд, че преди две-три години е имало предложение децата да се тестват със съгласието на родителите. По думите ѝ самите родители категорично са го отхвърлили, което я изненадало.

Спорът от 2016 г. остави открити същите въпроси, с които започна. Кой дава съгласие за теста, кой пази резултата и какво следва за детето при положителна проба. На самата кръгла маса другите участници също поставиха акцента върху превенцията в училище и работата със семействата.