Брекзит десетилетие по-късно: равносметка за пътуванията и българите

Десет години след референдума от 2016 година, в който британските избиратели гласуваха за напускане на Европейския съюз с 51,9% от гласовете, новата реалност вече е трайно установена. Обединеното кралство официално напусна блока на 31 януари 2020 година, след което премина през единадесетмесечен преходен период. Днес, в условията на динамични геополитически процеси, двете страни се опитват да изградят прагматични отношения, докато гражданите и бизнесът сърбат погълнатата от раздялата супа. Резултатът от допитването тогава доведе до внезапната оставка на тогавашния премиер Дейвид Камерън и отприщи четири години на тежки политически преговори, които разделиха британското общество и предизвикаха предсрочни избори през 2017 и 2019 година.

Историческият контекст на това решение се гради върху десетилетия на евроскептични настроения в рамките на Консервативната партия и възхода на партии като UKIP през 2010-те години. По време на самата кампания бъдещи премиери като Борис Джонсън и Риши Сунак подкрепиха лагера за напускане, докато тогавашният лидер Дейвид Камерън, както и бъдещите министър-председатели Тереза Мей, Лиз Тръс и Киър Стармър бяха сред привържениците на оставането в съюза. След като страната стана единствената държава членка, напуснала Европейските общности, към които се е присъединила през 1973 година, британското законодателство беше отделено от върховенството на Съда на ЕС чрез Закона за оттегляне от Европейския съюз от 2018 година.

Промените за българските граждани и схемата за уседналост

За хилядите българи, които живеят и работят на британска земя, съществен елемент от пост-Брекзит епохата стана специалната миграционна схема, известна като EU Settlement Scheme. Въведена от вътрешното министерство в Лондон още през 2019 година, тази цифрова система обработи регистрациите на гражданите от ЕС и ЕАСТ, които са установили своето пребиваване в страната преди края на преходния период на 31 декември 2020 година. Процесът изискваше използването на биометрични документи и мобилно приложение за доказване на самоличността.

Успешните кандидати получават два вида статут според продължителността на престоя си. Лицата с под пет години непрекъснато пребиваване получават предварително установен статут, докато при пет или повече години се присъжда постоянно уседнало положение, което дава права за дългосрочно пребиваване и достъп до социални системи. Първоначално предвидената такса от 65 паунда за лица над 16 години бе премахната след сериозен обществен натиск, а системата обхвана и съответните членове на семействата, като гарантира правата им при спазване на строги правила за непрекъснатост на пребиваването.

Търговия, пътувания и новите граници с Европа

Излизането на Обединеното кралство от единния пазар и митническия съюз промени коренно и икономическия пейзаж, както и условията за пътуване между Острова и държавите членки. Въпреки че британската страна остава обвързана с множество глобални договори и споразумения с отделни държави, липсата на автоматичен достъп до европейските пазари доведе до нови митнически процедури, административни тежести за бизнеса и проверки по границите. Договарянето на търговските отношения продължи дори след официалното приключване на преходния период в края на 2020 година, което показа колко дълбоко преплетени са били икономиките на двете страни.

Пътуващите от България и останалите европейски държави вече се сблъскват с различен митнически контрол, нови изисквания за документите за самоличност и ограничения за продължителността на пребиваване без виза. Липсата на свободно движение на хора наложи преосмисляне на трудовата миграция, особено в сектори като селското стопанство, здравеопазването и туризма, които разчитаха на работна ръка от Източна Европа. Британските институции поетапно затегнаха контрола върху чуждестранните граждани, влизащи извън рамките на установените нови миграционни пътища.

Докъде стигна рестартът в отношенията

Десетилетие след началото на политическата криза, донесена от референдума, отношенията между Лондон и Брюксел преминават през фаза на прагматично напасване. Двете страни се опитват да преодолеят напрежението от годините на остри преговори, които затрудняваха съвместната работа по външната политика и сигурността. Въпреки че европейското право вече няма приоритет над британското законодателство, практическите нужди от сътрудничество в областта на икономиката, научните изследвания и сигурността остават високи.

За българския читател тази десетгодишна еволюция показва как едно вътрешнополитическо решение може да пренапише съдбите на милиони хора и да промени ежедневието на цял континент. Българската общност в Обединеното кралство се адаптира към новата административна действителност чрез схемата за уседналост, докато търговските връзки продължават да се развиват при съвсем различни правила. Настоящият етап показва опити за стабилизиране на диалога между Брюксел и Лондон, но белезите от раздялата остават трайна част от съвременната европейска история.