Интернет троловете и садизмът: проучването от 2014 г. и по-късните изследвания
През 2014 г. канадски психолози свързаха интернет троленето със садистични черти. Какво твърдят авторите и как го допълниха проучванията от 2019 и 2020 г.

През 2014 г. екип канадски психолози публикува проучване на личностните черти на хората, които системно провокират другите в интернет. Статията „Trolls just want to have fun“ („Троловете просто искат да се забавляват“) на Ерин Бъкълс, Пол Трапнел и Делрой Полъс излезе в списание „Personality and Individual Differences“ (том 67, с. 97 – 102). Главният ѝ извод, както го описва по-късно първата авторка, е, че най-добрият предсказател на тролинга е ежедневният садизъм.
Какво е тролинг и какво са проверявали изследователите
Бъкълс определя тролинга като повтарящо се поведение, при което човек умишлено провокира или разстройва другите в интернет. Той прилича на кибертормоза и киберпреследването, но е по-често игрив, а целите му са далечни: знаменитости, корпорации или случайни потребители, с които тролът не е свързан в реалния живот. Липсата на външна награда прави мотивацията му трудна за обяснение.
Авторите вече били изучавали т.нар. тъмна тетрада на личностни черти: нарцисизъм, макиавелизъм, психопатия и садизъм. Затова проверили дали някои от тях се срещат при троловете. Според Бъкълс статията от 2014 г. е първата за личностните профили на онлайн троловете. В нея участниците откровено признават, че тролингът им доставя удоволствие. От всички личностни променливи най-добре тролинга предсказва ежедневният садизъм, т.е. склонността да се наслаждаваш на причиняването на болка на другите.
Какво добави следващото проучване от 2019 г.
През 2019 г. (онлайн от август 2018 г.) Бъкълс, Трапнел, Анджелович и Полъс публикуваха продължение в „Journal of Personality“. Според резюмето му са анкетирани 1715 души – възрастни от общността и студенти. В първото изследване участниците гледали снимки на емоционално и физическо страдание и оценявали колко силна е болката и колко удоволствие изпитват. Във второто е разработен въпросникът iTroll, а участниците решавали и задача за морална преценка.
Според авторите онлайн тролингът е силно свързан със садистичен личностен профил. Садизмът и тролингът предсказват еднакви модели на удоволствие и омаловажаване на вредата. Приносът на садизма остава, дори когато се отчитат по-широки антисоциални черти: тъмната триада, безчувственост и агресия.
В описанието на Бъкълс троловете оценяват снимките на страдание като относително приятни и намаляват тежестта на болката. При преценката за вина те използват положителни емоции: ако описаното вредно действие им се струва забавно, са по-склонни да не търсят отговорност от извършителя. Същото се наблюдава при хората с изразен ежедневен садизъм.
Проучването от 2020 г.
През 2020 г. в „Cyberpsychology, Behavior, and Social Networking“ излезе проучване на 400 души, от които 67,5% жени, със средна възраст 24,97 години. Авторите Е. Марч и Г. Стийл от австралийски университети потвърждават по-ранните данни: мъжкият пол, психопатията и садизмът са значими предсказатели на тролинга. Самооценката сама по себе си не добавя обяснителна сила, но има взаимодействие със садизма: положителна връзка между самооценка и тролинг се наблюдава само при висок садизъм.
Ограничения
Резюметата на проучванията от 2019 и 2020 г. описват анкети със самоотчет, а не наблюдение на реално поведение в мрежата. Бъкълс подчертава още, че и анонимността на интернет допринася за тролинга. Според нея садистичното удоволствие и рационализирането на вредата са два личностни фактора, които обясняват защо някои хора намират тролинга привлекателен.
Източници
- SPSP: Probing the Sadistic Minds of Internet Trolls
- Crossref: Trolls just want to have fun (Personality and Individual Differences, 2014)
- PubMed (NCBI): Internet trolling and everyday sadism: Parallel effects on pain perception and moral judgment
- PubMed (NCBI): High Esteem and Hurting Others Online: Trait Sadism Moderates the Relationship Between Self-Esteem and Internet Trolling
Материалът е подготвен от редакцията по публично достъпни източници, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ureport.bg.