Забраните за покриване на лицето в Европа и съвременната картина

В европейски мащаб ограниченията върху облеклото, което скрива лицето на обществени места, засягат редица държави, сред които са Франция, Белгия, Австрия, Дания и България. Към настоящия момент общо 24 държави в световен мащаб прилагат различни форми на забрани за носене на бурки и никаби в държавни учреждения, училища или на открити обществени пространства. Тази тенденция се развива в продължение на две десетилетия, като обединява както държави с преобладаващо мюсюлманско население, така и европейски страни с изразени светски принципи или съображения за сигурност.

Разпространение на мерките в европейските държави

Първата държава, която въвежда мащабна забрана на законодателно ниво, е Франция, където през октомври 2010 година е приет закон срещу скриването на лицето в общественото пространство. Впоследствие подобни мерки засягат и други европейски страни. В Белгия ограниченията влизат в сила през 2015 година, а австрийският парламент приема правна забрана за облекло, скриващо лицето, през 2017 година. Дания също се присъединява към тези държави, след като датският парламент одобрява законодателство през май 2018 година, предвиждащо санкции за маскиране на лицето на обществени места, с изключения за случаи като спорт, защита от студ или карнавали.

В България парламентът приема забрана за носене на облекло, което скрива лицето на обществени места, през 2016 година. Мотивите на българските народни представители тогава са свързани със съображения за сигурност. Законът обаче предизвиква обществени напрежения, тъй като около десет процента от населението на страната изповядва исляма. На нарушителките на забраната се налагат парични санкции до 770 евро, както и временно спиране на социалното подпомагане. Санкциите варират и в други европейски държави, като в Дания например първото нарушение се санкционира с глоба от 1000 крони, а при повторни провинения сумата нараства значително.

Съдебната практика и позицията на Европейския съд

Международният дебат около тези ограничения получава важно развитие чрез решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). През юли 2014 година съдът разглежда делото S.A.S. срещу Франция, заведено от млада жена от пакистански произход, родена през 1990 година, която оспорва френския закон заради нарушаване на правото на личен живот и свобода на вероизповеданието. С мнозинство от петнадесет на два гласа съдиите отхвърлят жалбата и постановяват, че френската забрана не нарушава Европейската конвенция за правата на човека.

По време на делото френската държава изтъква аргументи, свързани с равенството между половете, човешкото достойнство и минималните изисквания за живота в общество. Въпреки че съдът не приема доводите за равенство и достойнство като пряка основа за забраната, магистратите признават концепцията за „живот заедно“ като легитимна цел, която попада в рамките на държавната свобода на преценка. През юли 2017 година ЕСПЧ потвърждава и законността на белгийската забрана върху бурките и пълните воали, затвърждавайки съдебната линия в полза на националните ограничения.

Исторически контекст и аргументи на страните

Преди приемането на законодателните мерки във Франция през 2009 година е създадена двупартийна комисия за изготвяне на доклад относно използването на пълния воал. Според този доклад през 2009 година броят на жените, носещи такива дрехи във Франция, е около 1900 души, докато десетилетие по-рано те почти липсват. В документа се твърди, че пълното покриване на лицето противоречи на републиканските ценности за свобода, равенство и братство, възприемайки се като знак на подчинение и пречка пред обичайния социален контакт.

От друга страна, Националната консултативна комисия по правата на човека във Франция излиза с мнение срещу пълната забрана още през януари 2010 година. Според тази позиция принципът на светската държавност не предоставя достатъчно основания за генерална забрана, а подобна мярка рискува да доведе до генерализирано стигматизиране на мюсюлманите и да затрудни ежедневието на самите жени. Подобни опасения се споделят от критици на мерките в цяла Европа, които подчертават социалния ефект от санкциите.

Значение за читателя в България и бъдещи перспективи

За българския читател темата остава свързана както с вътрешната сигурност, така и с баланса между правата на малцинствата и държавните регулации. Действащото законодателство в страната от 2016 година насам поддържа забраната за закриване на лицата на обществени места, което продължава да бъде предмет на обществени дискусии относно интеграцията и свободата на изразяване. Опитът на държави като Франция, Белгия и Дания показва трайна тенденция към правно ограничаване на тези елементи на облеклото под предтекст за гарантиране на разпознаваемостта и обществения ред. Данните от тези процеси се ограничават до установените правни рамки и съдебни решения на европейските институции към момента, без да се правят прогнози за бъдещи законодателни промени.