Юрисконсултското възнаграждение пред Конституционния съд: решението от 29 септември 2016 г.
На 29 септември 2016 г. Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана срещу юрисконсултските възнаграждения по ГПК и ДОПК. Какво реши и какво се промени после.

На 29 септември 2016 г. Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана да обяви за противоконституционни правилата, по които на фирма или институция, защитавана в съда от собствен юрисконсулт, се присъжда възнаграждение като за адвокат. Правилото засяга всеки, който загуби дело срещу страна с юрисконсулт, защото загубилият плаща разноските на спечелилия. Решение № 10 е по конституционно дело № 3/2016 г., докладвано от съдията Таня Райковска. Няколко месеца по-късно парламентът промени самото правило.
Какво оспорваше омбудсманът
Делото е образувано на 3 февруари 2016 г. по искане на омбудсмана. Оспорени бяха чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 161, ал. 1, изречение трето от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По тях юридическите лица, едноличните търговци и администрацията, защитавани от юрисконсулт, получават при спечелено дело минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет.
Според искането така тези субекти са поставени в привилегировано положение и им се присъждат разноски, които те реално не са направили. Омбудсманът се позоваваше на принципа на правовата държава, на неприкосновеността на частната собственост, на еднаквите условия за стопанска дейност и на равенството на страните в процеса.
Кой какво становище даде
Решението отбелязва, че искането са подкрепили министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и Висшият адвокатски съвет. Министерският съвет, министърът на финансите, главният прокурор и Националната агенция за приходите го смятат за неоснователно. Двата арбитражни съда към стопанските камари не изразяват позиция.
Мотивите на съда
Съдът приема, че отговорността за разноските е облигационно отношение, уредено от процесуалния закон. Тя е безвиновна и се основава на идеята, че загубилата страна е предизвикала неоснователен спор. Затова е без значение, че юрисконсултът е на трудов договор и получава заплата. Възнаграждението се присъжда не на него, а на страната, която той представлява.
Според решението процесуалните закони третират адвоката и юрисконсулта като равнопоставени представители. Приравняването обаче е частично: за юрисконсулт се присъжда винаги само минималният размер, докато за адвокат може да бъде присъден и по-голям. Съдът признава, че начинът, по който са определени минималните размери, не е съвършен, но приема, че законодателното решение е обществено оправдано. Изводът е, че двете разпоредби не противоречат на Конституцията, и искането е отхвърлено като неоснователно.
Промяната от 2017 г.
Решението не сложи край на дебата. С изменение на Гражданския процесуален кодекс, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 8 от 2017 г., чл. 78, ал. 8 получи нова редакция. Според действащия текст в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда възнаграждение „в размер, определен от съда“, ако са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът вече не е обвързан с минималното адвокатско възнаграждение. Той не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Така сумата вече не се присъжда автоматично в минималния адвокатски размер, а се определя от съда в законови граници.
Източници
Материалът е на редакцията; източниците му са по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ureport.bg.