Ти създаваш новините!
Игра на тролове

Конспиративни теории в социалните мрежи и как се разпознават

Как конспиративните теории в социалните мрежи набират скорост: данни на ЕС и MIT, механизми на разпространение и проверка на твърдение стъпка по стъпка.

От Редакция на Ureport Публикувано: 4 мин. четене

Конспиративните теории в социалните мрежи не се разпространяват случайно: външната служба на ЕС описва 540 случая на чужда манипулация на информацията през 2025 г., подкрепяни от около 10 500 канала и сайта (EUvsDisinfo (EEAS)). Изследване на MIT, което следи около 126 хиляди истории в Туитър, показва друго: лъжата стига по-далеч и по-бързо от истината, а за това отговарят главно хората, не ботовете (MIT Media Lab). Двете картини не си противоречат. Организираните кампании палят темата, а обикновените потребители я разнасят.

Показател (данни за 2025 г.) Стойност
Регистрирани случаи на чужда манипулация 540 (EUvsDisinfo (EEAS))
Канали и сайтове, използвани за разпространение около 10 500
Случаи с държавна връзка (от тези с възможна атрибуция) 35%
Дял на Русия / на Китай 29% / 6%
Случаи с изкуствен интелект 27%
Случаи, вързани за конкретно събитие почти половината

Източник: EUvsDisinfo, обобщение на четвъртия доклад на EEAS (EUvsDisinfo (EEAS))

Как се строи една конспиративна теория онлайн

Теорията рядко започва от нула. Тя взема реално събитие, избор, протест или криза и му приписва скрит виновник. Данните го потвърждават: почти половината от случаите през 2025 г. са свързани с конкретни събития като избори, протести и международни кризи (EUvsDisinfo (EEAS)).

Изводът за читателя е практичен. Най-много фалшиви разкази се появяват в дните около събитие, когато официалната информация още е оскъдна. Празнотата се запълва първо от този, който говори най-уверено.

Целите са различни. Украйна е основна мишена на операции, които целят да намалят международната подкрепа за нея, а сред атакуваните избори през 2025 г. са в Германия, Полша, Румъния, Молдова и Чехия (EUvsDisinfo (EEAS)).

Защо лъжата се разпространява по-бързо от истината

Фалшивите истории се оказват по-нови от верните, а хората по-лесно споделят нещо, което не са виждали (MIT Media Lab). Отговорите на фалшивите истории съдържат повече страх, погнуса и изненада, докато при верните преобладават очакване, тъга, радост и доверие. Разликата е най-голяма при политическите теми.

Ботовете ускоряват верните и неверните новини с еднаква сила (MIT Media Lab). Затова търсенето на „ботове“ не обяснява всичко. Профилът, който пръв пуска твърдението, може да е фалшив, но следващите хиляди споделяния идват от истински хора.

По наша преценка от тези данни се получава следното правило: колкото по-силна емоция буди публикацията, толкова по-малко време трябва да ѝ отделите, преди да я споделите. За признаците на фалшиви профили вижте материала ни за фалшивите профили и бот мрежите.

Кой стои зад организираните кампании

Не всяка конспиративна теория е операция. Но когато има държавна следа, тя често е руска. От случаите, при които атрибуцията е била възможна, 35% са свързани с държавни участници: 29% с Русия и 6% с Китай (EUvsDisinfo (EEAS)).

Докладът отчита и обратното ограничение. Голяма част от дейността е трудна за приписване, защото се води през непрозрачни мрежи (EUvsDisinfo (EEAS)). Затова липсата на подпис под една кампания не доказва, че е спонтанна.

Изкуственият интелект присъства в 27% от случаите, като текст, синтетичен звук и променено видео (EUvsDisinfo (EEAS)). Докладът е публикуван на 12 март 2026 г. и се основава на случаи от 2025 г. (Европейска служба за външна дейност (EEAS)). Как се подготвя координираната кампания около вот, описваме в текста за признаците на координирана дезинформация.

Какво изискват правилата за платформите

Кодексът на ЕС за дезинформацията е в сила в усилената си версия от 16 юни 2022 г. и има 34 подписали (Европейска комисия). Той съдържа 44 ангажимента и 127 конкретни мерки. Един от ангажиментите е по-строго лишаване на дезинформацията от приходи.

За много големите платформи кодексът работи като съвместно регулиране по Закона за цифровите услуги (Европейска комисия). Страницата на Комисията не казва колко от мерките са изпълнени на практика, така че този въпрос остава отворен.

Как се проверява подозрително твърдение

Експериментите в Кеймбридж показват, че разпознаването на техниките работи по-добре от опровергаването на всяка отделна лъжа. Кратки клипове от около 90 секунди обясняват трикове като изкуствено противопоставяне на две възможности, обвиняване на изкупителна жертва, вътрешна непоследователност и силно емоционален език (Университет на Кеймбридж). В контролираните опити участниците, получили такова обучение, откриват фалшивата дихотомия 1,95 пъти по-добре, а непоследователността 2,14 пъти по-добре от контролната група.

В полевия тест в YouTube около един милион потребители гледат поне 30 секунди от клиповете, а разпознаването на техниките нараства средно с около 5% (Университет на Кеймбридж). Ефектът е скромен, но е измерен върху реална платформа.

Проверката може да се сведе до няколко въпроса към самото съобщение:

  • кой е първоизточникът и може ли да се отвори документът, а не екранна снимка;
  • предлага ли текстът само две възможности и виновник за всичко;
  • появява ли се същото съобщение с еднакви думи в много профили едновременно;
  • кога е заснето видеото и къде, и има ли го по-рано.

Подробен разбор на този подход има в материала ни за разпознаването на дезинформация.

Къде е България в медийната грамотност

България е последна сред държавите от ЕС в Индекса на медийната грамотност за 2023 г. на фондация „Институт Отворено общество – София“ (БТА). Това са данни от 2023 г., така че новото класиране може да се различава.

Връзката между индекс и доверие в конспирации не е доказана от тези източници. Двата факта обаче стоят един до друг: слаба медийна грамотност и среда, в която доказаните кампании използват събития като изборите (EUvsDisinfo (EEAS), БТА). Каква част от българските потребители реално срещат такива кампании, тези източници не показват.

Използвани източници

  1. 4th EEAS Annual Report on Foreign Information Manipulation and Interference Threats — Европейска служба за външна дейност (EEAS)
  2. 4th EEAS Report on FIMI Threats – Dismantling the FIMI house of cards — EUvsDisinfo (EEAS)
  3. The strengthened EU Code of Practice on Disinformation — Европейска комисия
  4. The spread of true and false news online — MIT Media Lab
  5. Social media experiment reveals potential to inoculate millions of users against misinformation — Университет на Кеймбридж
  6. Bulgaria Ranks Last in EU in Media Literacy Index — БТА

Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ureport.bg.