Свещената вода в Плиска: нитрати и ентерококи в пробите от аязмото през август 2015 г.

Водата от т.нар. Свещен кладенец при Голямата базилика в Плиска не е годна за пиене. Това обяви Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Шумен на 15 август 2015 г., ден на голям църковен празник, за който според медиите във веригите за продажба на дребно трябваше да се появят хиляди шишенца с „чудодейна“ вода от извора. Пробите показаха нитрати около три пъти над нормата, повишена мътност и ентерококи – бактерии, които се използват като показател за фекално замърсяване.

Как кладенецът стана „свещен“

На 24 юли 2015 г. археолози от Националния исторически музей (НИМ) съобщиха, че при разкопките на Свещения кладенец в Голямата базилика са се появили първите капки „чудотворна“ вода, предаде БНР. Водата трябвало да бъде изпомпана, за да се почисти кладенецът. Интересът към находката рязко нарасна, след като директорът на НИМ проф. Божидар Димитров обяви водата за свещена. Според Радио България Димитров поля с нея и премиера Бойко Борисов за здраве и благоденствие.

Кладенецът не беше регистриран като обект с обществено значение и за него не беше поискано разрешително за водовземане, съобщи БНР на 11 август. Министерството на околната среда и водите уточни, че съоръжението има статут на археологическа находка, не отговаря на определението за водовземно съоръжение по Закона за водите и не фигурира в регистрите на Басейнова дирекция „Черноморски район“. Компетентно да оцени качеството на водата е само здравното министерство.

Първите резултати: нитрати три пъти над нормата

След съобщения, че водата съдържа нитрати над допустимото, заместник-министърът на здравеопазването Адам Персенски разпореди на директора на РЗИ-Шумен пълен физико-химичен и микробиологичен анализ. Пробите са взети на 11 и 12 август.

На 12 август министерството съобщи, че нитратите са между 140 и 150 мг на литър при норма от 50 мг. По думите на здравните власти продължителната консумация на такава вода може да засегне стомаха и червата. Останалите физико-химични показатели бяха в норма.

Продажбата, която не се състоя

На същия ден, 12 август, Борисов забрани продажбата на вода от кладенеца. „Забранявам всякакви комерсиални дейности“, цитира пресслужбата на Министерския съвет премиера. Той обясни, че целта на разкопките, които правителството финансира, е историческото наследство на първата българска столица да стане достъпно за хората, а водещи по темата са археолозите.

Поводът бяха съобщения в медиите, че търговска верига ще продава 10 000 шишенца с „чудодейна“ вода от кладенеца за празника Успение на Пресвета Богородица на 15 август, отбелязва БНР. Според Радио България идеята да се пуска вода в малки бутилки заедно с ежедневник за празника е предизвикала недоволство. Богослови напомниха, че водата става свята, когато е осветена от свещеник, а не заради мястото, откъдето е извлечена.

Окончателните резултати: ентерококи във всички проби

На 15 август РЗИ-Шумен обяви микробиологичните резултати. Физико-химичният и микробиологичният анализ показва повишена мътност, а във всички три проби има ентерококи, съобщи БНР. Изводът на инспекцията: водата от кладенеца не е годна за пиене.

Европейските изисквания за питейна вода не допускат ентерококи: стойността в Директива (ЕС) 2020/2184 за чревните ентерококи, както и за E. coli, е 0 в 100 мл. Пределната стойност за нитратите е същата, която цитира и министерството през 2015 г.: 50 мг на литър. Според здравните власти на Канада почти всички видове ентерококи живеят в изпражненията на хора и животни, а откриването им в кладенец показва, че има път, по който фекално замърсяване може да стигне до водата.

Отворени въпроси

Случаят с аязмото остави без отговор въпроса кой и на какво основание обявява една археологическа находка за източник на „свещена“ вода и кой отговаря, ако тази вода стигне до хората. Държавата се намеси със забрана едва след като продажбата беше обявена, а пробите – взети, защото темата беше станала публична. Как продължи реставрацията на Голямата базилика и спорът около директора на НИМ, разказваме в материала за реставрацията на Голямата базилика в Плиска.

Друга история за църковните практики и парите около тях е решението на Светия синод от 2014 г. в храмовете да се продават свещи от пчелен восък: защо, на каква цена и колко восък се топи днес, четете в материала „Гори, гори огънче“.