Гори, гори огънче: как Светият синод върна восъчните свещи в храмовете

През 2014 г. Светият синод на Българската православна църква реши в храмовете да се продават и свещи от истински пчелен восък, а не само обичайните парафинови. Промяната имаше практична причина: стенописите. Парафиновите свещи опушват църковните изображения, а реставрацията им излиза два пъти по-скъпо от строежа на нова църква, съобщи bTV.

Какво реши Синодът

Първите сведения за новите свещи се появиха през юни 2014 г. Според OFFNews, позовавайки се на вестник „Преса“, православните храмове трябваше да започнат да продават восъчни свещи от есента: по-евтината за 40 стотинки, а по-скъпата за 1 лев. Дотогава най-евтината свещ струваше 10–20 стотинки. Новите свещи са по-къси и по-тъмни от парафиновите, които трябваше да останат в храмовете известно време, а след това да изчезнат поетапно.

Чистият пчелен восък за новите свещи се внасяше от Германия по 6 евро за килограм, установи проверка на bTV. За защита от фалшификати върху всяка свещ се отпечатва с малки черни букви надписът „БПЦ – Свети синод“ със специален принтер, внесен от САЩ, пише OFFNews.

През септември 2014 г., малко преди восъчните свещи да влязат в храмовете, медиите отбелязаха, че цената им на практика се удвоява. По неофициални данни годишният приход на църквата от свещи е около 14 милиона лева, а най-евтината свещ от 30 години се продаваше за 10 стотинки, съобщиха bTV и БНР Бургас. Според архиерейски наместник, цитиран от БНР Бургас, преминаването към восък щеше да е възможно само за някои църкви.

Монопол от 1954 г.

Производството на църковни свещи у нас е монопол на църквата. С постановление на Министерския съвет от 22 януари 1954 г. държавата дава право само на Българската православна църква да произвежда и продава свещи за църковна употреба, разказа БНТ. Уличната продажба на свещи е забранена, а според търговците некачественият внос от Китай подбива цената, отбеляза bTV.

Свещоливницата на Синода в софийския квартал „Илиянци“ има бурна история. По време на църковния разкол през 1992 г. алтернативният Синод завзема и сградата на Синода, и свещоливницата. Официалната църква остава без своя работилница и започва производство в Пловдивската и Неврокопската епархия. След края на разкола през 2004 г. свещоливницата се връща при Синода и остава единственото място у нас, където се правят свещи за църковни нужди, пише БНТ. Според медията от приходите от свещи по устав само една четвърт остава за храмовете, а останалите пари отиват към Синода.

Колко восък гори днес

Восъчната свещ не измести парафиновата. През април 2018 г. в свещоливницата на Синода в София се правеха около 80 килограма восъчни свещи на ден, а парафиновите бяха около 800 килограма – десет пъти повече. Парафинът се внася от Израел, а цените на свещите са били вдигнати две години по-рано; служител на свещоливницата свързва това с фалшивите свещи, продавани пред храмовете и по пазарите, съобщи bTV.

Отворени въпроси

Изборът между восък и парафин изглежда технически, но засяга две неща, за които църквата носи отговорност: опазването на стенописите, които са културно наследство, и прозрачността на приходите от свещи, които по неофициални данни възлизат на милиони левове годишно. Дали восъчната свещ ще стане правило, а не алтернатива за по-заможните, зависи от цената, но и от това колко струва на държавата и на църквата реставрацията на опушените храмове. Друга история за вярата и здравния контрол е пробата от аязмото в Плиска през 2015 г.