Как един град в Германия решава демографската си криза с бежанци: Гослар и кметът Оливер Юнк

Гослар е средновековен град в подножието на планината Харц в Долна Саксония, с дървени къщи и стар пазарен площад, който привлича туристи. Но градът се топи: младите заминават да учат и работят в големите градове и рядко се връщат, раждаемостта е ниска. През ноември 2014 г. кметът му Оливер Юнк от християндемократите на Ангела Меркел излезе с предложение, което в разгара на антиимигрантските протести в Германия звучеше като провокация: Гослар е готов да приеме повече бежанци, отколкото му се полагат.

Град, който губи жители

По данни на берлинския вестник taz от ноември 2014 г. Гослар има около 51 000 жители и за десет години е загубил около 4000 души. Американската програма Frontline на PBS описва през 2016 г. град от около 50 000 души, който губи годишно около 2000 жители, със закрити училища и квартали с празни или съборени къщи. Към 2017 г. The Irish Times посочва около 46 000 жители. Цифрите на различните издания се разминават, но посоката е една и съща.

Аргументът на Юнк е прост: в Гослар има празни хотели, пансиони и жилища и все по-голям недостиг на работна ръка, докато в големите градове наблизо, като Гьотинген, не стига място за настаняване. „Ние оцеляваме само чрез имиграция“, цитира го taz.

Системата не пита кой има място

Предложението се сблъска с правилата. Германия разпределя търсещите убежище между 16-те провинции по т.нар. Кьонигщайнски ключ — формула от 1949 г., която отчита броя на населението и данъчните приходи, а не наличното жилищно място или нуждата от хора. Хората се насочват към конкретните места чрез електронна система. Затова, пише Frontline, малък град като Гослар може да приеме само няколкостотин души, а големите градове получават много повече: на Мюнхен през 2015 г. са разпределени 15 000 души.

Юнк разказва, че на предложенията му чиновниците отговарят с „правилата са правила“. Реакциите и на местно равнище не бяха възторжени. Окръжният управител Томас Брих от социалдемократите нарече идеята „несъгласуван прибързан ход“ и заяви, че масовото настаняване в празни хотели не е решение; той предпочита бежанците да живеят в отделни жилища. От асоциацията на градовете и общините в провинцията напомниха, че интеграцията изисква инфраструктура: детски градини, транспорт, езикови курсове и работни места, които трудно се осигуряват в слабо населения окръг. Министерството на вътрешните работи на Долна Саксония покани кмета да представи концепцията си.

Какво се случи после

През 2015 г. в Германия пристигнаха над един милион търсещи закрила. По данни на Frontline окръг Гослар е приел около 400 души през 2014 г. и около 1900 през 2015 г. Новодошлите минават шестседмичен курс в местния интеграционен център — език и германска култура. Юнк предлагаше да поеме бежанци и от съседни градове, които нямат къде да ги настанят.

Когато The Irish Times посети града през септември 2017 г., там са пристигнали около 1300 души. Никой от тях не е живял в контейнерни селища или на опашки пред службите за убежище. Кметството, местните жилищни дружества и благотворителната организация „Йоханитер“ организират езикови курсове, готварски уроци и курсове по първа помощ. Местна софтуерна фирма обучава двама сирийци — електроинженер от Алепо и програмист от Дамаск, — а сирийски зъболекар работи в местна практика, след като за 11 месеца е научил немски до средно ниво.

Пречките също са конкретни. Разрешенията за пребиваване на двамата стажанти са за две години, а обучението им е тригодишно. Признаването на дипломи се бави. „Ако Гослар иска да продължи да се развива, зависим от имиграцията“, казва Юнк пред ирландския вестник и призовава политиците да не драматизират темата, защото това плаши хората и укрепва крайнодясната „Алтернатива за Германия“.

Отворени въпроси

Случаят Гослар не доказва, че бежанците решават демографските проблеми на един град. Той показва нещо по-тясно: че в Германия разпределението на търсещите убежище следва формула, която не отчита къде има свободни жилища и работа, и че малък град с желание и организация може да приеме хора без палатки и контейнери. Дали те ще останат там, когато получат право да се местят, е въпросът, на който никоя от тези проверки не отговаря.