Ти създаваш новините!
България

Партиите като HR: квотите и спорните назначения от есента на 2014 г.

През ноември 2014 г. партиите на новото мнозинство си разпределиха областни управители, заместник-министри и председатели на комисии. Кои назначения предизвикаха протести и как приключиха.

От Редакция на Ureport Публикувано: 4 мин. четене
Сградата на Народното събрание в София
Снимка: Miroslav.Nikolov · CC BY-SA 4.0, източник

Второто правителство на Бойко Борисов встъпи в длъжност на 7 ноември 2014 г. В следващите три седмици партиите, които го съставиха или подкрепиха, си разпределиха областните управители, заместник-министрите и ръководствата на парламентарните комисии. Няколко от назначенията предизвикаха протести, а две от тях завършиха с оставки само дни по-късно. Хронологията показва как постовете се раздават по партийни квоти и колко малко тежи въпросът дали човекът е подходящ за поста.

Областните управители: 24 от 28 за три седмици

На 26 ноември 2014 г. Министерският съвет смени 24 от 28-те областни управители. По данни на The Sofia Globe без промяна останаха само управителите на Пловдив, Варна, Хасково и Силистра. Повечето нови назначения бяха свързани с ГЕРБ, а част от постовете отидоха при партньорите: АБВ получи Пазарджик, ДСБ – Сливен и Видин, СДС – Бургас и Стара Загора, а Народна партия „Свобода и достойнство“ – Софийска област.

Подмяната не беше нова практика. Според същото издание служебният кабинет на Георги Близнашки сменя петима областни управители още през август 2014 г. Управлението на БСП и ДПС от май 2013 г. до август 2014 г. също прави мащабни промени, а в няколко области, сред които Пловдив, жителите протестират срещу новите управители.

Заместник-министърът, оспорен от партньор

Още преди областните управители Патриотичният фронт поиска оттеглянето на заместник-министъра на отбраната Орхан Исмаилов. Той беше назначен по предложение на Реформаторския блок, от квотата на Народна партия „Свобода и достойнство“. На 20 ноември съпредседателят на ПФ Валери Симеонов заяви, че фронтът може да оттегли подкрепата си за кабинета, ако Исмаилов остане. Според The Sofia Globe Симеонов обяснява, че по програмата си ПФ не може да приеме хора от „етнически партии“ на отговорни постове, а ПФ отрича да възразява заради етническия произход на Исмаилов. Съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев защити Исмаилов като човек с изключителна квалификация за поста.

В същия разговор ПФ постави и други условия за подкрепата си, сред които цената на тока. Симеонов заяви още, че председателските и заместник-председателските места в комисиите трябва да се разпределят равномерно.

Комисията за култура и медии

Председателските места в комисиите на 43-тото Народно събрание бяха разпределени между партиите в последната седмица на ноември. Комисията по култура и медии отиде при Слави Бинев от Патриотичния фронт. Изборът му предизвика протести на театрални и филмови режисьори, актьори, художници и журналисти. Министерството на културата и ръководствата на БНТ и БНР бойкотираха заседанията на комисията по бюджета за 2015 г., а директор на държавен театър подаде оставка в знак на протест, съобщи The Sofia Globe.

На пресконференция в парламента на 2 декември Бинев заяви, че не се е молил за поста и че назначението му е „политическо решение“, предава News.bg. Той посочи, че го е препоръчал Валери Симеонов, и призна, че е искал да оглави комисията по европейски въпроси. Според The Sofia Globe Бинев свърза оттеглянето си с условие: да се оттеглят Орхан Исмаилов и областният управител на Софийска област Веселин Пенев, заместник-председател на същата партия. ГЕРБ и Реформаторският блок определиха назначението като неудобен компромис. ГЕРБ отрече съобщенията, че препоръката е дошла от заместник-председателя на партията Цветан Цветанов.

Двете оставки

Шест дни по-късно положението се промени. На 8 декември Реформаторският блок обяви, че ще изтегли депутатите си от комисията, ако Бинев остане неин председател. Председателят на парламента Цецка Цачева също беше сред призовалите го да се оттегли. Същия ден Бинев подаде оставка, 10 дни след избора си. Симеонов определи кампанията срещу него като „изключително грозна и унизителна“.

Това беше втората оставка от разпределението на комисиите. На 5 декември Волен Сидеров се оттегли като заместник-председател на комисията по външна политика. Протестиращите искаха още оставката на министъра на културата Вежди Рашидов и излизането от парламента на Делян Пеевски, чието назначение за председател на ДАНС през 2013 г. предизвика национални протести.

Отворени въпроси

Нито един от тези спорове не засегна механизма, по който постовете се раздават. Коалиционните споразумения от ноември 2014 г. определят кой какво получава (виж споразумението от 6 ноември 2014 г.), а въпросът за квалификацията остава на заден план. Бинев се оттегли след натиск от гилдиите и от собственото мнозинство, не след проверка на компетентността му. Подмяната на 24 от 28 областни управители за три седмици както и сменените управители при предишните кабинети, показва, че постът се възприема като част от партийната квота, независимо кой управлява. Остава открит въпросът дали партиите ще публикуват критерии, по които предлагат хора за държавни постове, преди да ги назначат, а не след като започнат протестите.

Използвани източници

  1. The Sofia Globe: Bulgaria’s nationalist Patriotic Front awaits Borissov’s answer on demand to axe deputy defence minister (20 ноември 2014 г.)
  2. The Sofia Globe: Bulgaria’s new government changes almost all country’s regional governors (26 ноември 2014 г.)
  3. The Sofia Globe: Binev refuses to step down as head of Parliament’s committee on culture and the media (2 декември 2014 г.)
  4. News.bg: Ако ги нямаше Медичите, Микеланджело щеше да е бояджия, защити Бинев поста си (2 декември 2014 г.)
  5. The Sofia Globe: Slavi Binev resigns as head of parliamentary committee on culture and media (8 декември 2014 г.)

Свързани материали

Материалът е на редакцията; източниците му са по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ureport.bg.