Народът рече: Да бъде субсидия от левче на глас!

Снимка: Wikimedia

Безспорно най-популярният въпрос на инициирания от Слави Трифонов и екипа му референдум беше този за намаляване на годишната субсидия на партиите и коалициите до 1 лев на получен глас. Сега е 11 лева. Array

Това е последната ни трета публикация от поредицата, която анализира рисковете от превръщането на това предложение в закон – предвид заявената подкрепа за референдума от първите две най-големи партии у нас ГЕРБ и БСП.

Според настоящото законодателство партиите и коалициите, които са били подкрепени от над 1% от гласувалите избиратели, получават по 11 лева на година за всеки получен глас. Тези пари се изплащат от държавния бюджет.

Основният довод на Трифонов е, че политическите организации получават твърде много пари от данъкоплатците, а по-големите от тях като ГЕРБ дори държат милиони на влог в банки.

Това е безспорен факт, а темата е повдигана многократно през годините, макар и в повечето случаи предизборно и с популистка цел. Все пак няма съмнение, че намаляването на субсидиите се ползва от сериозна подкрепа.

На референдума въпросът за левче субсидия беше подкрепен от 2 516 893 души (72.16%), а едва 523 755 (15.02%) гласуваха с „не“.

От валидността на допитването ще стане ясно доколко то ще бъде приведено в закон пряко, или ще претърпи известни промени. Сигурно е едно – от него малките партии ще загубят много повече.

Надали някой вярва, че големите политически сили разчита на държавната субсидия, предвид достъпа си до реалното упражняване на власт и идващите с нея блага.

Тази година депутати от Реформаторския блок внесоха в парламента предложение за нова методика за изчисляване на субсидиите. Те настояха сегашните 11 лева на глас да важат само за първите 150 000 получени гласа. За всеки следващи 100 000, сумата трябваше да се намалява с по лев, а таванът беше заложен на 7.15 млн. лева годишно на партия.

Депутатите изчислиха, че така ще се спестят държавни разходи от 6.5 млн. лева годишно, а най-ощетени ще са от ГЕРБ, чиято субсидия трябваше да намалее с 4.7 млн. лева. В крайна сметка предложението не беше прието от НС.

Що се отнася до партиите извън парламента, ограничаването на субсидията може само да ги стимулира да се заемат с реална опозиционна дейност извън социалните мрежи, да влязат в директен контакт с гражданите и да започнат да се издържат от граждански дарения и членски внос.

Основният довод срещу ниските субсидии – или пълната им отмяна е, че това ще тласне партиите в „сивия сектор“, където те ще търсят задкулисно финансиране от икономически кръгове. Но някой съмнява ли се, че това се случва и в момента?! Спомнете си замразения години наред акциз за „Булгартабак“, забраната за „селските казани“, продиктувана от интересите на големите производители на алкохол у нас, вратичката за субсидии за ток от биомаса и много други.

За това си има обаче разумно решение, което се прилага в не една западна държава, включително в САЩ – закон за лобизма и регистър на лобистите.

Идеята за закон, който регламентира лобирането, беше заметен под килима, а тази дейност у нас остана до голяма степен нерегламентирана. Проучвания на Transparency International дават изключително ниски резултати за България по отношение на прозрачността, почтеността и равнопоставеността на лобистката дейност у нас, а над половината българи вярват, че страната е под влияние на отделни бизнес интереси.

Лобизмът е болезнена обществена тема, а аферите са известни. Сред тях можем да отличим тези с тефтерчетата на Красьо Черния и Филип Златанов, записите, разкриващи подробности около начина на избиране на главния прокурор, скандалът „Яневагейт“ и разследването за пране на пари срещу бившия зам.-председател на парламента Христо Бисров.

В САЩ и Брюксел обаче „лобизъм“ не е мръсна дума, а част от политическия живот, която не само носи данъчни постъпления и изсветляване на приходите на политическите лица, а и ни дава представа #КОЙ зад кого стои в политиката.

Едва ли някой може да спори с твърдението, че няма защо да издържаме депутати, за да защитават корпоративни интереси уж от наше име. Вместо това, може отделните сектори ясно и твърдо да застават зад политически сили, при това още преди изборите, чрез финансирането на техните кампании.

Така, както в Щатите знаем, че Републиканската партия се подкрепя от петролното и оръжейното лоби, а Демократическата – от Уолстрийт и шоубизнеса.

Субсидия от лев само на пръв поглед звучи популистки. Идеята е да започне обществен дебат – защото не може да се вземат милиони от бюджета, т.е. от парите на данъкоплатците, без да има отчетност и да се спестяват милионите от двойното дъно на партийните каси, получени за налагане на определени закони.