Референдумът от 2016 г.: повторното броене и прагът от 3,5 млн.

На 6 ноември 2016 г., заедно с първия тур на президентските избори, българите отговаряха на три въпроса: за мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура, за задължително гласуване и за държавна субсидия от един лев на получен глас. И трите получиха мнозинство „да“, но в референдума участваха по-малко хора, отколкото на последните парламентарни избори. Затова той не стана задължителен за Народното събрание. Инициаторите от екипа на Слави Трифонов оспориха резултата и Върховният административен съд (ВАС) разпореди повторно преброяване в 44 секции. В началото на 2017 г. делото беше на етапа, в който проверката трябваше да покаже дали недостигът от около 12 000 гласа е истински.

От шест въпроса до три

Подписката на инициативния комитет съдържаше шест въпроса и парламентът ги одобри на 12 май 2016 г. Президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд за три от тях: намаляване на броя на депутатите на 120, дистанционно електронно гласуване и избор на шефовете на областните дирекции и районните управления на МВР с мажоритарна система. На 28 юли 2016 г. съдът ги обяви за противоконституционни. Според решението намаляването на депутатите е от компетентността на Великото народно събрание, изборът на полицейски началници променя конституционния модел на изпълнителната власт, а за електронното гласуване вече има правила в Изборния кодекс (БНР).

Резултатът според ЦИК

На 11 ноември 2016 г. Централната избирателна комисия обяви резултатите с Решение № 4000-НР:

По данни на комисията в референдума са участвали 3 488 558 граждани според намерените в кутиите пликове, което е 50,86% от имащите право на глас. На парламентарните избори на 5 октомври 2014 г. са гласували 3 500 585 души. В кутиите са намерени и 550 бюлетини без плик, които не се броят, защото законът изисква гласоподавателят да постави бюлетината в плик.

Преди да обяви резултата, ЦИК повторно въведе данните от всички протоколи. Тя откри несъответствия в 345 от 12 340 протокола на секционните комисии. В 44 от тях грешката беше в графата „брой на намерените бюлетини в кутията без плик“: там е било вписано числото на гласувалите. ЦИК прие, че това е очевидна фактическа грешка, и приравни тази графа на нула (Решение № 3999-НР).

Какво казва законът за праговете

Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление поставя две граници (чл. 23):

• предложението е прието, ако са гласували не по-малко хора от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината;
• ако са гласували по-малко, но повече от 20% от имащите право на глас, и „да“ има мнозинство, предложението се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на закона.

ЦИК констатира, че е налице вторият случай (чл. 23, ал. 3), и реши решението да се изпрати на парламента, след като влезе в сила.

Повторното броене във ВАС

Инициативният комитет обжалва решението на ЦИК, като твърдеше, че комисията е нарушила изборните правила по начин, който може да е променил крайния резултат. Екипът на Трифонов стигна до обвинения, че ЦИК е манипулирала данните, за да остане избирателната активност под прага. На 14 декември 2016 г. ВАС разпореди повторно преброяване на бюлетините в 44 секции. Комитетът трябваше да внесе депозит от 12 000 лева за разходите, а броенето трябваше да приключи до 10 дни след това (The Sofia Globe).

През февруари 2017 г. тричленен състав на ВАС отмени решението на ЦИК. Въз основа на съдебна математико-статистическа експертиза съдът прие, че верният брой на гласувалите е 3 489 080. При преброяването бяха добавени 492 гласа, но участвалите все пак останаха с 11 505 под минимума от 3 500 585 (БТА, The Sofia Globe).

Инициаторите обжалваха. На 30 май 2017 г. петчленен състав на ВАС потвърди решението и то стана окончателно. В изявление Слави Трифонов заяви, че съдът на практика е „оправдал лъжа“ и е доказал, че не е независим и обслужва политическата класа (БТА).

Какво остана от вота

Окончателното съдебно решение затвори въпроса за задължителната сила на референдума. Около 2,5 милиона „да“ за мажоритарната система и за субсидията от един лев не бяха достатъчни, защото решаващо се оказа участието, а не съотношението на гласовете. Според чл. 23, ал. 3 предложенията трябваше да бъдат внесени в парламента и разгледани там: законът изисква разглеждане, а не приемане. Законът задава и още едно ограничение: когато предложение не е прието, референдум по същия въпрос може да се иницира най-рано две години след допитването (чл. 23, ал. 2).