ЕК и малкият ВЕЦ в Рила през 2016 г.: искането за екологична оценка и какво последва

На 8 октомври 2016 г. Юрген Мюлер, началник на кабинета на еврокомисаря по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Вела, коментира пред БНР спора за малък ВЕЦ в Рила. По думите му при изграждането на подобна централа трябва да има оценка на въздействието върху околната среда. Става дума за проекта „Енерджи Говедарци“ край Самоков, срещу който природозащитници протестираха през септември същата година.

Какво каза представителят на Комисията

Мюлер посочи, че Европейският съюз иска повече възобновяема енергия, защото така се бори с климатичните промени. Когато обаче постъпят оплаквания, какъвто е случаят с тази централа, Комисията проверява дали са нарушени европейските правила. Ако открие нарушение, тя търси решение със засегнатите страни. Комисията има и други способи, включително съд и наказателни процедури, но не иска да се стига до тях, каза той.

За самия проект Мюлер беше категоричен, че „със сигурност трябва да има оценка на въздействието на околната среда“. Освен това проектът трябвало да бъде консултиран с всички, които са засегнати от него, съобщи БНР.

Проектът и жалбата до Брюксел

ВЕЦ-ът е планиран да черпи вода от реките Черни Искър, Мальовишка и Горна Прека. През август 2016 г. Басейнова дирекция „Дунавски район“ издаде разрешителното за водовземане. Сдружение „Балканка“ го обжалва и изпрати жалба и до Европейската комисия, премиера и екоминистерството, съобщи Mediapool. Според природозащитниците централата е предвидена на около 160 м от питейно водохващане, а в реките живеят защитени видове като рибата главоч и ручейният рак.

Според „Капитал“ възложител на проекта е „Агроинженеринг-90“, собственост на „Агрохолд“. В него Васил Златев, бащата на тогавашния ръководител на „Лукойл България“ Валентин Златев, е председател на съвета на директорите с миноритарен дял.

Защо Рила беше тема и в Люксембург

Мястото на централата попада в района, предложен за защитена зона „Рила буфер“. Спорът за нея се водеше на европейско ниво от години. След жалба на Българското дружество за защита на птиците Комисията изпрати на България официално уведомително писмо на 6 юни 2008 г., а мотивирано становище – на 17 октомври 2014 г. Тогава само 72% от орнитологично важното място „Рила“ беше обявено за защитена зона.

На 24 февруари 2017 г. Комисията заведе дело. С решение от 26 април 2018 г. по дело C-97/17 Съдът на ЕС установи, че като не е обявила цялото място за специална защитена зона, България не е изпълнила задълженията си по Директивата за птиците. Съдът отбеляза, че решението за „Рила буфер“ е било отлагано не заради несъгласие на учените, а заради позиции на министерства и общини и процедурни затруднения.

Отмяната на разрешителното и проверката на ЕК

Екоминистерството отмени разрешителното за водовземане на „Енерджи Говедарци“. „Капитал“ съобщи за решението на 6 март 2017 г., като посочи за основен мотив противоречиви данни за точните координати на централата.

През юни 2017 г. Европейската комисия започна пилотна процедура за събиране на информация от България за малките ВЕЦ. Тя последва две жалби, според които липсата на контрол нарушава директивите за стратегическата екологична оценка, за местообитанията и рамковата директива за водите, съобщи „Капитал“. България получи десет седмици да отговори.

На 27 март 2019 г. Министерският съвет прие защитените зони „Рила буфер“ по Директивата за птиците с площ около 380 кв. км и „Ниска Рила“ по Директивата за местообитанията с площ около 370 кв. км, съобщи WWF България. Организацията определи решението като резултат от 12-годишен обществен натиск и от присъдата на съда в Люксембург.