Кьолн, новогодишната нощ 2015/16: заподозрени, присъди и промени в закона

В новогодишната нощ срещу 1 януари 2016 г. край главната гара и катедралата в Кьолн групи мъже тормозеха и обираха жени, а в част от случаите ги нападаха и сексуално. До средата на февруари 2016 г. прокуратурата в града вече разследваше 73 лица. Тогава се разпространи твърдението, че само трима от заподозрените са бежанци, а главният прокурор го оспори.

Какво съобщи прокуратурата през февруари 2016 г.

На 10 февруари 2016 г. прокурорът Улрих Бремер съобщи на „Die Welt“, че в Кьолн са подадени 1054 жалби, 454 от които за сексуални посегателства. Полицията била установила 59 заподозрени, повечето от Мароко и Алжир, а 13 били в предварителен арест.

На 15 февруари Бремер съобщи, че се води разследване срещу 73 души. Според Spiegel той описал заподозрените като в преобладаваща степен кандидати за убежище, търсещи убежище лица или хора, пребиваващи незаконно в Германия. Двете най-големи групи били от Мароко и Алжир, а сред разследваните имало и трима германци. Петнайсет души били в предварителен арест, но само на един от тях се приписвало сексуално престъпление, а при останалите ставало дума най-често за кражби.

Спорът за „тримата бежанци“

На 19 февруари 2016 г. британският вестник Express описа спор около интервю на Бремер за „Die Welt“. Според Express интервюто било изтълкувано и разпространявано онлайн така, че само трима от 58-те заподозрени са бежанци. Бремер отхвърлил това тълкуване. Той заявил, че преобладаващото мнозинство попада в общата категория на бежанците, но с различен правен статут: незаконно влезли в страната, търсещи убежище и кандидати за убежище. Express свързва разминаването с различното разбиране на думата „бежанец“: ако се броят само хора от Сирия и Ирак, те сред заподозрените са малко.

Същият вестник дава разбивка на 73-мата по гражданство: 30 марокански, 27 алжирски, четирима иракски, трима германски, трима сирийски и трима тунизийски граждани, както и по един от Либия, Иран и Черна гора. Това са заподозрени, а не осъдени, и категориите описват статута им според властите, а не вината им.

Какво показаха данните през пролетта на 2016 г.

Според доклад на вътрешния министър на Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер пред ландтага, цитиран от Spiegel на 6 април 2016 г., до края на март специалната кьолнска група „Нова година“ е регистрирала 1527 престъпления с 1218 пострадали. Сексуалните престъпления били 529. Заподозрените вече били 153, от които 149 чужденци, а 103 от тях идвали от Мароко или Алжир. Шестдесет и осем души били кандидати за убежище, 18 вероятно пребивавали незаконно, при 47 статутът бил неизяснен, а четирима били регистрирани като непридружени непълнолетни бежанци.

Welt отбеляза на 9 април, че сред 153-ма има само един сириец и че при поне една трета самоличността или статутът остават неясни. Първата присъда, в края на февруари, била за кражба на телефон, а не за сексуално престъпление.

Колко производства стигнаха до присъда

Според Welt от 25 ноември 2016 г. в Кьолн са регистрирани 1205 жалби за 1616 престъпления. Жалбите за сексуални деяния били 509, включително 22 за изнасилване, а при 369 от тях заподозрян не бил установен. Прокуратурата образувала 58 производства срещу 83 лица. Присъди имало срещу шест от тях, а срещу 52 производството било прекратено.

В края на 2020 г. DW обобщи: 1210 жалби, от които 511 за сексуални посегателства и 28 за изнасилване или опит. Кьолнската прокуратура е разследвала 290 души, приключени са 37 дела, 32 от тях с присъда, най-често за кражба и сходни деяния. За сексуално посегателство са осъдени само двама мъже, 26-годишен алжирец и 21-годишен иракчанин, и двамата с една година условно. Според DW при хаотична обстановка като тази е почти невъзможно действията да се припишат на конкретни извършители.

Реформата на сексуалното наказателно право

Welt писа през април 2016 г., че в Германия няма отделен състав за „опипване“, тоест за сексуален тормоз чрез докосване. Реформата на § 177 от Наказателния кодекс вече беше в подготовка: според Spiegel министърът на правосъдието Хайко Мас представи концепция през 2015 г., а законопроект стигна до кабинета през март 2016 г. Нощта в Кьолн, пише Spiegel, се смята за ускорител на промените.

На 6 юли 2016 г. правната комисия на Бундестага предложи промени, с които принципът „Nein heißt Nein“ влиза в закона. Достатъчно е волята на жертвата да е разпознаваема и извършителят да я пренебрегне, без да е необходимо да преодолява съпротива. Добавят се два нови състава: § 184i за сексуален тормоз чрез докосване и § 184j за участие в група, която притиска жертва, когато член на групата извърши престъпление по § 177 или § 184i. И за двата се предвижда до две години лишаване от свобода или глоба. Документът се позовава и на член 36 от Истанбулската конвенция.

Бундестагът прие закона на 7 юли 2016 г. Според Spiegel всички фракции подкрепят принципа „Nein heißt Nein“, а Зелените смятат разпоредбата за групите за противоконституционна. Според DW промяната е в сила от ноември 2016 г.