„Ислямска държава“ като симптом (2015): аргументът и какво показаха следващите години

През март 2015 г. „Ислямска държава“ (ИД) държеше големи територии в Ирак и Сирия, а водената от САЩ коалиция я бомбардираше от месеци. Анализатори на Европейския съвет за външни отношения (ECFR) твърдяха, че появата на групировката е симптом на по-дълбоки проблеми в региона. До 2026 г. „халифатът“ като територия изчезна, но докладите на ООН все още описват ИД като действаща мрежа с около 3000 бойци в Сирия и Ирак.

Какво контролираше групировката през пролетта на 2015 г.

През юни 2014 г. ИД превзе иракския град Мосул. На 29 юни групировката обяви „халифат“ над териториите си в Ирак и Сирия, а Абу Бакр ал-Багдади беше провъзгласен за халиф, съобщи Асошиейтед прес (АП). САЩ започнаха въздушни удари в Ирак на 8 август 2014 г., а през септември коалицията ги разшири и в Сирия. На 26 януари 2015 г. кюрдските отряди обявиха, че са изгонили ИД от Кобани след около четири месеца битка. АП нарича отблъскването на атаката срещу града първото значително поражение на групировката.

В анализ от януари 2015 г. ECFR посочва, че ИД контролира около 35% от територията на Сирия, макар голяма част от нея да е необитаема.

Аргументът на ECFR: ИД като симптом

На 14 януари 2015 г. ECFR публикува сборник от 15 есета за ИД, редактиран от Жулиен Барнс-Дейси, Ели Геранмайе и Даниел Леви.

В уводното есе „Encouraging regional ownership of the fight against the Islamic State“ редакторите определят появата на ИД като симптом на дълбоко разбитата политика в Близкия изток. Според тях групировката се храни от сунитско недоволство срещу възприемана като шиитска регионална подредба, а в Ирак и Сирия властите, близки до шиитския блок, изключват сунитите от реално представителство. Западът носи значителна отговорност заради войната в Ирак през 2003 г., която според авторите е задействала цикъл на насилствено разпадане на държавата и сектантство. Авторите критикуват и Иран, Турция и арабските държави от Залива за политики, които според тях са засилили сектантството или са търпели екстремисти.

Затова авторите смятат, че силите зад ИД са твърде дълбоки и широки, за да бъдат победени с военни средства. Препоръчват регионалните държави, а не Западът, да водят отговора, както и приобщаващо управление в Ирак. В същия сборник Барнс-Дейси твърди за Сирия, че надежда за победа над ИД има само ако бъдат разрешени основните причини за гражданската война.

Как падна територията на „халифата“

Територията беше върната с военни операции. На 10 юли 2017 г. премиерът Хайдер ал-Абади обяви в Мосул победа над ИД, съобщиха Rudaw и АП. През октомври 2017 г. подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили (SDF) поеха пълен контрол над Рака, обявена от ИД за столица, а на 23 март 2019 г. обявиха пълното превземане на Багуз, с което АП свързва края на териториалния „халифат“. На 27 октомври 2019 г. президентът Доналд Тръмп обяви, че ал-Багдади е загинал при операция на американски специални части в сирийската провинция Идлиб.

В анализ от 4 януари 2017 г. ECFR („After ISIS: How to Win the Peace in Iraq and Libya“) предупреждава, че военното поражение само по себе си оставя непроменени причините за екстремизма.

Какво показват докладите на ООН след падането на Асад

На 8 декември 2024 г. сирийската опозиция, водена от „Хаят Тахрир аш Шам“, обяви края на управлението на Башар ал-Асад, съобщи Al Jazeera. В 37-ия си доклад (данни до 15 декември 2025 г.) Екипът за аналитична подкрепа и наблюдение на санкциите към Съвета за сигурност на ООН посочва, че ИД и свързани с Ал Кайда групи използват нестабилността, сектантските разделения и слабия държавен контрол в Сирия, за да се прегрупират.

Според доклада ИД поддържа около 3000 бойци в Сирия и Ирак, предимно в Сирия. Между юни и ноември 2025 г. държавите членки са приписали на групировката поне 129 нападения, близо 70% от тях срещу SDF.

По обобщение на Security Council Report докладът на генералния секретар на ООН от юли 2026 г. оценява силата на групировката в Ирак на няколко стотици души и отбелязва, че заплахата е отслабнала в някои региони. Предишният доклад, от януари 2026 г., я описваше като засилваща се в няколко региона.

Лагерите и затворите в североизточна Сирия

По данни от докладите на генералния секретар на ООН, цитирани от Security Council Report, в лагерите ал-Хол и ал-Рож са били около 42 500 души през януари 2025 г. и 25 740 през януари 2026 г.

Сирийските власти поеха ал-Хол на 20 януари 2026 г., съобщи Human Rights Watch. От 21 януари до 12 февруари американските сили превозиха над 5700 задържани мъже от сирийски затвори до Ирак, съобщи Al Jazeera, позовавайки се на Централното командване на САЩ (CENTCOM). На 22 февруари ал-Хол беше обявен за напълно евакуиран и закрит. Според доклада на генералния секретар на ООН от юли 2026 г. (по обобщение на Security Council Report) между 15 000 и 20 000 бивши обитатели са с неизвестна съдба, а повечето се оценява да са се преместили в Идлиб и околностите.

Докладът на Екипа за наблюдение описва за Сирия фактори, сходни с посочените от ECFR през 2015 г.: нестабилност, сектантски разделения и слаб държавен контрол. Териториалната власт на ИД беше сломена с военни операции, а според ООН в Ирак групировката е в най-слабото си състояние.