Обещаният в Астана мир за Сирия: от примирието до падането на Асад
През януари 2017 г. Русия, Иран и Турция обещаха да пазят примирието в Сирия. Защо планът от Астана не донесе мир и как режимът на Асад падна през 2024 г.

На 24 януари 2017 г. в казахстанската столица Астана Русия, Иран и Турция подписаха общо изявление, с което се ангажираха да опазят примирието в Сирия. Трите държави заявиха, че „няма военно решение на сирийския конфликт“, и създадоха тристранен механизъм за наблюдение на примирието. Мирът не дойде. Следващите години бяха белязани от нови офанзиви. Краят на войната в познатия ѝ вид дойде по съвсем друг път: през декември 2024 г. режимът на Башар Асад рухна за 11 дни.
Какво обещаха трите държави в Астана
Срещата се проведе на 23 и 24 януари 2017 г. между правителството в Дамаск и въоръжени опозиционни групи, с участието на специалния пратеник на ООН Стафан де Мистура. Основа беше резолюция 2336 на Съвета за сигурност от 31 декември 2016 г., която подкрепи усилията на Русия и Турция да спрат насилието и посрещна с очакване срещата в Астана. Примирието беше в сила от 29 декември 2016 г.
В общото изявление трите държави:
- потвърждават суверенитета и териториалната цялост на Сирия;
- обещават да използват влиянието си върху страните, за да намалят нарушенията на примирието и да осигурят хуманитарен достъп;
- създават тристранен механизъм, който да следи за пълното спазване на примирието;
- заявяват, че ще воюват заедно срещу „Ислямска държава“ и „Ан Нусра“ и ще отделят от тях въоръжената опозиция;
- подкрепят следващия кръг преговори под егидата на ООН в Женева от 8 февруари 2017 г.
Още тогава документът имаше слаби места. Според „Гардиън“ нито правителството, нито опозицията са го подписали. Опозицията отказваше Иран да бъде гарант, защото смяташе, че иранските и свързаните с „Хизбула“ милиции носят отговорност за повечето нарушения. Техеран пък отхвърляше всякакъв срок за оттегляне на Асад.
Зоните за деескалация и как бяха превзети
Следващата голяма стъпка дойде на 4 май 2017 г. Отново в Астана Турция, Иран и Русия подписаха меморандум за четири зони за „деескалация“: в провинциите Идлиб и Хомс, в Източна Гута край Дамаск и в юга на страната. В тях трябваше да спре използването на оръжие и да се допусне хуманитарна помощ. Опозиционната делегация напусна пресконференцията в знак на протест.
Зоните не издържаха. Правителствените сили превзеха Източна Гута и южната зона, а Идлиб остана арена на нови боеве:
- Източна Гута. През 2017 г. е обявена за зона за деескалация, но на 19 февруари 2018 г. сирийската армия, подкрепена от руски самолети, засилва офанзивата си. Според Сирийската обсерватория за правата на човека за 30 дни там са загинали 1473 цивилни, а през април 2018 г. Al Jazeera съобщава, че правителствените сили са превзели целия район.
- Дараа. През юли 2018 г., след три седмици настъпление с руска въздушна подкрепа, армията вдига знамето си в Дараа, града, в който започва въстанието от 2011 г.
- Идлиб. Остава последната крепост на бунтовниците. След офанзивата, подкрепена от Русия от декември 2019 г., на 5 март 2020 г. Ердоган и Путин договарят в Москва ново примирие. Дотогава са загинали над 300 цивилни, а близо един милион души са разселени към турската граница.
Как падна Асад
Поредното замразяване на фронтовете продължи до края на 2024 г. Тогава ислямистки бунтовници, водени от „Хаят Тахрир аш Шам“ (HTS), тръгват от анклава си в северозападна Сирия и превземат Дамаск за по-малко от две седмици. На 8 декември 2024 г. те обявяват по държавната телевизия края на 24-годишното управление на Башар Асад. На следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърждава, че Асад е получил убежище в Русия по лично решение на Владимир Путин. Държавата, която в Астана гарантираше примирието, приюти бившия президент.
Преходът след 2024 г.
Лидерът на HTS Ахмед аш Шараа, познат преди с бойното име Абу Мохамед ал Джолани, е назначен за временен президент в края на януари 2025 г. На 13 март 2025 г. той подписва конституционна декларация за петгодишен преходен период. Президентът трябва да е мюсюлманин, а една трета от Народното събрание се назначава от него. Седмица по-рано на средиземноморското крайбрежие избухва насилие, при което според наблюдателна организация силите за сигурност убиват близо 1500 цивилни, предимно алавити.
На 5 октомври 2025 г. Сирия проведе първите си парламентарни избори след Асад, но не чрез пряко гласуване. Две трети от 210-те депутати се избират от провинциални избирателни колегии, а гласуването в населената с друзи Сувейда и в районите на Сирийските демократични сили (СДС) е отложено. Новият парламент заседава за първи път през юли 2026 г. През септември 2026 г. той гласува закриването на създадения през 2012 г. „антитерористичен“ съд, чрез който режимът е преследвал хиляди хора. Според Al Jazeera споразумението от август за вливане на кюрдските СДС в армията се смята за успех на Шараа, но протести срещу поскъпването на горивата в североизтока подлагат на изпитание обединението на страната.
Източници
- Съвет за сигурност на ООН: Резолюция 2336 (2016)
- Al Jazeera: Astana joint statement by Iran, Russia, Turkey: in full
- The Guardian: Sponsors of Syria talks in Astana strike deal to protect fragile ceasefire
- The Guardian: Syrian rebels walk out of press conference as 'safe zone' deal is signed
- Al Jazeera: Eastern Ghouta: What happened and why
- Al Jazeera: Syrian government raises flag in Deraa, birthplace of revolt
- Al Jazeera: Erdogan, Putin announce Idlib ceasefire after Moscow meeting
- The Guardian: Bashar al-Assad reported to have fled Syria as rebels say they have captured Damascus
- Al Jazeera: Russia gave asylum to deposed Syrian President al-Assad, Kremlin confirms
- The Guardian: Syria’s leader proclaims ‘new history’ after signing constitutional declaration
- The Guardian: Syria holds first elections since fall of Bashar al-Assad
- Al Jazeera: Syria abolishes al-Assad-era ‘terrorism’ court as Kurdish tensions flare
Текстът следва публичните източници по-горе; ако видите разминаване с тях, пишете ни. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ureport.bg.