Ски зона Банско през февруари 2016 г.: властта реши да промени концесията, а премиерът отложи

В петък, 19 февруари 2016 г., Съветът за развитие на управляващите партии реши да подкрепи предложението на междуведомствената работна група концесионният договор за ски зона Банско да бъде изменен. Пет дни по-късно премиерът Бойко Борисов спря темата, преди тя да стигне до гласуване в Министерския съвет, и обяви, че без консенсус концесията ще бъде прекратена. Ето какво се случи в тези седмици и защо спорът за ски зоната в Национален парк „Пирин“ не приключи тогава.

Какъв е спорът

Договорът за концесия на ски зоната е сключен през 2001 г. с „Юлен“ АД. От години природозащитните организации твърдят, че концесионерът ползва много по-голяма площ от договорената. Коалицията „За да остане природа в България“ пише за 650 декара, с които е надвишена концесионната площ, и смята, че отговорът на екоминистерството не изпълнява изискванията на Сметната палата. Междуведомствената работна група, назначена от Министерския съвет през 2014 г., трябваше да провери дали концесионерът изпълнява задълженията си.

Държавата и общината виждат въпроса другояче. Според тях Банско има нужда от втори кабинков лифт, защото сегашните съоръжения не поемат натоварването в пиковите дни, а прекратяването на договора би ударило туризма в региона.

Седмиците преди решението

На 10 февруари 2016 г. Съветът за развитие обсъди втория лифт по искане на Красимир Каракачанов от Патриотичния фронт. Вицепремиерът Румяна Бъчварова обясни пред медиите, че партньорите имат разбирането, че „трябва да се работи в тази посока“, но Реформаторският блок се въздържа, докато съгласува позицията си с партиите в своята група. Според Бъчварова решението за концесията се бави заради възраженията на блока, съобщи The Sofia Globe.

На 19 февруари съветът подкрепи предложението на работната група концесията да бъде изменена, пише по-късно „Капитал“. Това беше и линията на екоминистъра Ивелина Василева: според The Sofia Globe тя искаше договорът да бъде изменен така, че държавата да има по-строг контрол, а концесионната такса да бъде променена.

Отлагането на 24 февруари

Ден преди заседанието на правителството на 24 февруари пресслужбата на Министерския съвет съобщи, че министрите няма да обсъждат промяна на договора с „Юлен“. В сряда сутринта природозащитници от коалицията „За да остане природа“ посрещнаха колата на премиера с огледала, на които беше залепена снимка на Цеко Минев, председател на ски федерацията. По стенограмата от заседанието, цитирана от „Капитал“, Борисов каза, че нещо разумно като втората кабинка се обвързва „едва ли не с наша подкрепа за някой олигарх“, което правителството не може да си позволи. Пресцентърът на кабинета го цитира и с думите: „ако не се намери консенсус, ще прекратим концесията“. Премиерът възложи на Василева да организира публичен дебат.

Срещата на 7 март без консенсус

Срещата се проведе на 7 март 2016 г. в Министерството на околната среда и водите. Присъстваха четирима министри (Ивелина Василева, Николина Ангелкова, Божидар Лукарски и Красен Кралев), председатели на парламентарни комисии, кметът на Банско, представители на концесионера и неправителствени организации.

Според „Капитал“ председателят на работната група Мариета Немска заяви, че на групата не са представени документи, които категорично да доказват неизпълнение на договора, и че при прекратяване държавата ще трябва да плати обезщетение от над 100 млн. лв. за направените инвестиции. За всичките години от 2001 г. насам държавата е получила от ски зоната малко над 2 млн. лв., пише изданието. Директорът на Националната служба за защита на природата Мирослав Калугеров призна, че за пет от обектите в ски зоната няма оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС); те са строени между 2002 и 2007 г.

Министърът на туризма Ангелкова заяви според съобщението на своето министерство, че „загубите за туризма биха били огромни, ако се тръгне към прекратяване на договора за концесия в Банско“, и посочи, че над 37% от заетите в региона работят пряко в туризма. Природозащитниците отговориха, че работната група не е проверила изпълнението на договора, и заявиха, че не виждат смисъл от нови дискусии, докато всички документи за строителството и собствеността на съоръженията в ски зоната не станат публични. Срещата приключи без решение.

Какво стана после

И година и половина по-късно промяната на договора не беше приета. През декември 2017 г. „Капитал“ съобщи, че Борисов „за пореден път“ отлага решението за промяна на концесионния договор и нарежда на срещата да бъдат поканени неправителствените организации и медиите, защото не иска „съмнения и обвинения за подаръци“. През юни 2018 г. прокуратурата обяви, че главният прокурор е изпратил писмо до премиера с предложение договорът с „Юлен“ да бъде приведен в съответствие със закона и с реално използваната площ в парка, която според държавното обвинение е близо два пъти по-голяма от тази, за която фирмата плаща.

Отворени въпроси

Решението от 19 февруари 2016 г. показва модела, по който се движи казусът „Банско“ от години: политическо споразумение за изменение на договора, протест, отлагане и нова среща. Остават без публичен отговор основните въпроси: колко точно е площта, която концесионерът реално ползва, кои съоръжения са строени без екологична оценка и какво дължи концесионерът на държавата за тях. По-ранния епизод от спора, проверката на прокуратурата през 2015 г., описваме в отделен материал.