И Португалия се хвана на сиртакито

Португалец носи транспарант на гръцкото знаме с надпис: „Обичам те Гърция, за куража срещу империализма“
©EPA/БГНЕС

Коалиция срещу икономиите, в която участват леви партии, идва на власт, когато нестабилна икономика и огромни дългове са надвиснали над страната. А междувременно цяла Европа следи с тревога ситуацията. Звучи познато, нали? Не, не е Гърция, а друга страна от еврозоната – Португалия, пише Associated Press.

Още по темата:

Допреди няколко месеца Лисабон беше сочен за пример как се следват плътно мерки за бюджетни икономии, но страната вече се превръща в новата грижа на Европа.

Лява коалиция пое управлението от досегашното дясноцентристко правителство, което наложи големи ограничения на харченето и увеличи значително данъците. За тези мерки настояваха от 2011 г. кредиторите на Португалия, отпуснали €78 милиарда спасителна помощ.

Ситуацията напомня изключително събитията в Гърция, чиито радикални лидери тази година бяха на косъм да извадят страната от еврозоната. Дали новите португалски власти ще поемат по пътя на Атина?

Ситуацията

©EPA/БГНЕС

С умерената Социалистическа партия начело, новият кабинет ще се ползва с подкрепата в парламента на Комунистическата пария, радикалния „Ляв блок“ и Зелената партия.

Възходът и реториката на тези движения напомнят редикалната партия СИРИЗА в Гърция и сблъсъците ѝ с кредиторите от еврозоната. Първоначално гръцката формация отказа да се съгласи на още бюджетни съкращения, а кредиторите отвърнаха с ход, който почти изкара Гърция от еврозоната.

Новото правителство в Лисабон надава подобен „боен вик“, като обещава да „обърне страницата“ що се отнася до мерките за икономии, за които Германия настоява от години – намаляване на дълга въпреки икономическите трудности. Този вид бунтуване е сигнал за инвеститорите, които обичат предсказуемостта.

Общо Гърция и Португалия допринасят с под 4% за брутния вътрешен продукт на страните от еврозоната. Затрудненията им обаче могат да разпалят отново страховете на пазара за финансовото здраве на валутния блок.

Според анализатори на Barclays цената на суверенните заеми на Португалия ще нарасне, защото притесненията за стабилността на кабинета ще накарат пазара да продължи да иска някакъв вид допълнителен дивидент.

Прилики

©EPA/БГНЕС

Населението на Гърция и Португалия беше ударено здраво от дългите години на съкращения.

В Гърция бедността и безработицата взеха връх и това докара на власт през януари левия премиер Алексис Ципрас и партията му СИРИЗА.

Ципрас влезе в конфликт с кредиторите за икономиите и почти извади Гърция от еврозоната. Той обаче промени позицията си оттогава и прие исканията на кредиторите за увеличаване на данъците, намаляване на пенсиите и ограничаване на разходите в замяна на нов спасителен пакет помощ от €86 милиарда.

В Португалия подобен отзвук срещу икономиите пролича при парламентарните избори през октомври, в които обявилите се срещу тях партии общо събраха 60% от вота.

Подобно на Ципрас, първото което стори новият португалски премиер социалист Антонио Коща, беше да спре ограниченията. Той смята да отмени намалението на заплатите в държавния сектор и да разблокира увеличението на пенсиите от 1 януари 2016 г., както и да облекчи данъчното бреме. Коща се зарича да остави повече пари в джобовете на португалците и да вдигне икономиката на крака.

Но правителственият дълг на Португалия, както и този на Гърция, все още е много висок. На ниво 130% от БВП той е третият най-голям в Европейския съюз, а три от големите рейтингови агенции определят държавните облигации на страната като „боклук“.

Както останалите страни от ЕС Португалия и Гърция подават плановете си за харчене до Брюксел за одобрение.

Разлики

Снимка: Стефанос Пападатос

Въпреки сходствата в управлението, има причини да смятаме, че Португалия няма да последва хаотичните стъпки на Гърция. Като начало Марио Сентено не е Янис Варуфакис.

Новият финансов министър, завършил в „Харвард“, е дискретен и свит – пълна противоположност на избухливия бивш ковчежник Варуфакис, чийто бунтовен вик раздалечи Гърция и кредиторите ѝ. Като цяло португалците не са толкова избухливи, колкото гърците и в Лисабон нямаше ожесточени протести по улиците.

Двете страни се различават и в икономическото си развитие.

Португалия не успя да сбъдне целта си да стане като Ирландия – още един получател на спасителен заем, чиято икономика се развива бурно. След три години рецесия португалската икономика нарасна с 1.5% за първите 6 месеца на 2015 г. в сравнение с 2014 г. Безработицата намаля от рекордните 17.7% през 2013 г. до 11.7 на сто в последното трето тримесечие. С изпълнението на плана за мерки на икономии Лисабон беше изваден от системата на чести проверки на кредиторите.

За Гърция подобни облекчения не дойдоха, а правителството очаква и през 2016 г. икономиката да остане в рецесия. Безработицата продължава да е над 25%, а дългът ще достигне 188% от БВП. Няма индикации да има планове за издаване на държавни облигации, а банковите транзакции остават ограничени след непосредствената заплаха от финансов колапс през лятото.

Държавните облигации на Португалия се ползват от подкрепата на програмата за изкупуване и стимулиране на Европейската централна банка. Благодарение на нея лихвените проценти за Португалия остават много ниски, въпреки политическата нестабилност. ДКЦ с падеж през 2025 г. бяха пласирани на 25 ноември с лихва едва 2.43% (за сравнение, дни по-рано България емитира 20-годишни еврооблигации с лихва 3,987% -бел.ред.). Гръцките облигации не се радват на такава подкрепа, защото се оценяват по-ниско.

Според анализатора в американската консултантска фирма „Евразия груп“ Федерико Санти, за разлика от гръцките, португалските леви партии няма да са в кабинета и страната не се готви за война с Брюксел. Въпреки това има риск страната да се отклони към по-популистки политики. „С основания се съмняваме, но е сравнително сигурно да кажем, че Португалия, няма да е другата Гърция“, заключва той.